Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Тя се разтрепери. Прегърнах я и я притиснах към себе си. Крепях я да не падне. Когато отново се успокои, й донесох стол от кухнята и тя седна. Продължаваше да трепери. Започнах да звъня по телефона, за да се свържа с Абдула. Обясних му какво е станало с възможно най-малко думи и му поръчах да намери Хасаан Обикуа в африканското гето и да го докара в апартамента с кола.
Малко по малко, докато чакахме Абдула и Хасаан, историята се изясни. Ула изведнъж се умори, но не можех да я оставя да заспи. Още не. След малко тя заговори — добавяше по някоя подробност към разказа на Лиса и постепенно сама разказа всичко.
Маурицио Белкане се запознал със Себастиан Модена в Бомбай, където и двамата вадели пари, като уреждали на проститутки срещи с чужденци. Маурицио бил единственият син на богато флорентинско семейство, починало при самолетна катастрофа, когато бил малък. По собствените му думи, които повтарял на Ула винаги, когато се напиел, бил отгледан с безразличие, по задължение от някакви далечни роднини, които неохотно го търпели в прекрасния си дом. На осемнайсет грабнал първия транш от наследството и забягнал в Кайро. На двайсет и пет вече бил профукал завещаното от родителите му състояние. Останалите роднини го отхвърлили колкото заради сиромашията му, толкова и заради многобройните скандали, съпътствали развратните му пътувания из Средния Изток и Азия. На двайсет и седем вече се подвизавал в Бомбай и уреждал секс на европейските проститутки.
Основният човек в начинанието на Маурицио в Бомбай бил прилежният намусен испанец Себастиан Модена. Трийсетгодишният мъж издирвал и преговарял с богати арабски и индийски клиенти. Дребното му крехко телосложение и плахи маниери работели в негова полза — предразполагали клиентите и отслабвали страховете и подозренията им. Получавал една пета от печалбата на Маурицио от чужденките. Ула вярваше, че Модена бил съвсем доволен от тези неравни отношения, в които вършел кажи-речи цялата работа, а Маурицио вземал почти всичките мръсни пари, защото се възприемал като риба лоцман, а високият красив италианец — като акула.
Произходът му бил много различен от този на Маурицио. Израсъл като едно от тринайсетте деца на андалуско циганско семейство, Модена винаги гледал на себе си като на изтърсака в семейството. Изучил по-добре престъпленията, отколкото науките, полуграмотен, той се издигнал от мошеничества през измами до дребни кражби из Турция, Иран, Пакистан и Индия. Дебнел туристите, никога не вземал прекалено много и никога не се задържал твърде дълго на едно място.
После срещнал Маурицио и две години работил за сводника — водел клиенти в кошарата с момичета на Маурицио.
Можело да продължат още дълго време така, но един ден Маурицио довел в „При Леополд“ Ула. От мига, в който погледите им се срещнали, разказа ни Ула, тя разбрала, че Модена е безнадеждно влюбен в нея. Насърчавала го, защото неговата преданост й била от полза. Била откупена от Двореца на Мадам Жу и Маурицио бил решен да си възстанови разходите по инвестицията възможно най-бързо. Наредил на хлътналия Модена да й намира работа по два пъти дневно, докато си върне дълга. Измъчван от това според него предателство към своята любима, Модена настоял пред партньора си да освободи Ула от задълженията й. Маурицио отказал, подиграл се на обичта на испанеца към едно „работещо момиче“ и настоял да й намира работа и денем, и нощем.
Ула млъкна, когато почукване на вратата съобщи, че Абдула е пристигнал. Високият иранец влезе безшумно, облечен в черно, сякаш бе изтъкан от самата нощ. Прегърна ме за поздрав и кимна мило на Лиса. Тя отиде при него и го целуна по бузата. Той вдигна одеялото и огледа трупа на Маурицио, кимна и изви ъгълчетата на устата си надолу в знак на професионално одобрение към единствения смъртоносен удар. После пусна одеялото и замърмори молитва.
— Хасаан е зает. Ще дойде тук след около час — каза той.
— Ти каза ли му какво искам от него?
— Той знае — Абдула вдигна вежда и се усмихна напрегнато.
— Навън още ли е спокойно?
— Проверих, преди да вляза. В сградата е тихо, по околните улици също.
— Засега съседите не са реагирали. Издънил вратата с един ритник, казва Лиса, и нямало много викове. Когато пристигнал, у съседите свирела силна музика. Май празнували нещо. Мисля, че никой не е разбрал.
— Ние… трябва да се обадим на някого! — извика Ула изведнъж, изправи се и лунгито падна от раменете й. — Да извикаме… лекар, полицията…
Абдула се втурна към нея и я прегърна с учудващо нежна загриженост. Настани я отново да седне и я залюля, като тихо я успокояваше. Гледах ги малко засрамен, защото аз сам трябваше да я утеша много по-рано по съвсем същия нежен начин. Но смъртта на Маурицио ме излагаше на риск и се бях уплашил. Имах достатъчно основания да искам смъртта му и веднъж вече го бях пребил с юмруци. С други думи, това беше мотив за убийство. Хората го знаеха. Бях в стаята с Лиса и Ула и явно им помагах, бях откликнал на молбата им за помощ, но не беше само това. Бях там, за да помогна и на себе си, да се уверя, че никаква част от лепкавата паяжина на смъртта му няма да се лепне за мен. И затова в мен нямаше никаква нежност. Цялата нежност дойде от иранския килър на име Абдула Тахери.