Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Тези мисли се търкаляха и се трупаха една върху друга в съзнанието ми като стоманените топки в ръката на Капитан Куиг13. Ножът ги предизвика — споменът как наръгваш и те наръгват. Спомнях си ярките мигове всеки път, когато ме промушваха. Спомнях си как ножовете ме режат, влизат в тялото ми. Още усещах стоманените остриета вътре в мен. Беше като изгаряне. Като омраза. Като най-ужасната мисъл на света. Тръснах глава, вдишах дълбоко и пак го погледнах.
Ножът може би беше разкъсал дроба и пронизал сърцето. Но каквото и да беше, го е довършило бързо. Тялото му се бе свлякло от дивана и той не беше помръднал повече. Хванах го за гъстата черна коса и вдигнах главата му. Мъртвите очи бяха притворени, а устните му — леко разтеглени и оголили зъбите в мъртвешка усмивка. Имаше забележително малко кръв. Диванът беше попил избликналата. „Трябва да се отървем от дивана“ — мина през ума ми. Килимът не беше пострадал много и можеше да се изчисти. Стаята също беше почти непокътната. Един от краката на масичката за кафе беше счупен и бравата на входната врата висеше накриво. Насочих вниманието си към жените.
Лицето на Ула беше разрязано от скулата почти до брадичката. Промих раната и я залепих с лейкопласт по цялата дължина. Не беше дълбока и очаквах да зарасне бързо, но бях сигурен, че ще остане белег. Случайно острието бе последвало естествената извивка на бузата и челюстта й подчертаваше формата на лицето й. Раната беше накърнила красотата й, но не беше я разрушила. Ала очите й бяха неестествено широко отворени и изпълнени с ужас, който отказваше да си отиде. На облегалката на креслото до нея беше метнато лунги. Завих с него раменете й, а Лиса донесе чаша горещ сладък чай. Покрих тялото на Маурицио с едно одеяло и тя потръпна. Лицето й се сгърчи в болезнена гримаса и най-сетне избухна в плач.
Лиса беше спокойна. Беше облечена с пуловер и джинси — дрехи, каквито само кореняк бомбаец можеше да носи в такава влажна, гореща и безветрена нощ. Окото и скулата й бяха посинени от удар. Щом Ула притихна, ние застанахме до вратата — така че да не може да ни чува. Лиса извади цигара, наведе глава, за да я запали от моето огънче, издиша дима и за пръв път ме погледна в очите, откакто влязох.
— Радвам се, че дойде. Радвам се, че си тук. Не издържах. Трябваше да го направя, той…
— Стига, Лиса! — прекъснах я. Тонът ми беше груб, но гласът ми бе тих и топъл. — Не си го наръгала ти, а тя. По очите й личи. Познавам този поглед. И сега продължава да го мушка, представя си го отново и отново. Доста време ще гледа така. Опитваш се да я защитиш, но като ме излъжеш, няма да й помогнеш.
Тя се усмихна. При дадените обстоятелства това беше много добра усмивка. Ако не стояхме до труп със забит в сърцето нож, щеше да ми се стори неустоима.
— Какво се случи?
— Не искам тя да пострада, това е всичко — отвърна тя с равен глас. Усмивката се задави и се превърна в тънката сурова линия на стиснатите й устни.
— Аз също. Какво се случи?
— Той нахлу и я поряза. Беше откачил, не беше на себе си. Мисля, че беше дрогиран. Крещеше й, а тя не можеше да му отговори. Беше по-откачила и от него. Прекарах един час с нея, преди той да нахлуе. Тя ми разказа за Модена. Не се учудвам, че беше откачила. Това е… майната му, Лин, кофти история! Направо я беше побъркала. Както и да е, той разби вратата, нахлу като горила и я поряза. Беше целият окървавен — сигурно е била кръвта на Модена. Страшно беше, мамка му. Опитах се да му скоча с кухненския нож. Той ме изтряска в окото и ме събори по дупе. Паднах на дивана. Затисна ме и тъкмо се канеше да ме започне с ножа, когато Ула го наръга в гърба. Умря за секунда. Кълна се. Секунда. Една секунда. Ей така. Гледаше ме и умря. Тя ми спаси живота, Лин.
— Мисля, че по-скоро ти си спасила нейния, Лиса. Ако ти не си била тук, сега тя щеше да прегръща дивана със забит в гърба нож.
13
Герой от романа на Хърман Ъък „Бунтът на Кейн“. — Б.пр.