Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Натовариха багажа от каретата за по-малко от пет минути. Не носеха кой знае какво. Няколко дрехи за смяна, работни туники и бричове, оръжия и малкия комплект помощни средства за крадци.
Слънцето залязваше на запад, когато Джийн се залови да ги отвърже от кея. Локи скочи на кърмовата площадка, голяма колкото стая и оградена с издигнат планшир, и точно преди да потеглят, разтвори чувала и изсипа съдържанието му върху палубата.
Черното котенце го погледна, протегна се и започна да се търка в десния му ботуш, мъркайки шумно.
— Добре дошло в новия си дом, хлапе. Каквото видиш, е твое — рече му Локи. — Но това не означава, че ще се привържа към теб!
4
Спуснаха котва на стотина стъпки от последния кей на Бел Вирацо и под рубинените му лъчи седнаха да изядат обещаната от Локи вечеря.
Седяха на кърмата със скръстени крака от двете страни на малката масичка и всеки се преструваше на напълно погълнат от хляба и пилето, акуловите перки и оцета, гроздето и черните маслини. Царствен се опита на няколко пъти да поведе война срещу трапезата и прие почетния мир едва след като Локи го подкупи с пилешко крилце, голямо почти колкото него.
Изпиха бутилка вино — безлично каморско бяло, от вината, с които прокарваш вечерята, без да изземат централната роля в нея. Локи метна празната бутилка зад борда и наченаха нова, по-бавно.
— Време е — рече най-сетне Джийн, когато слънцето слезе толкова ниско на запад, че сякаш потъваше зад десния планшир. Всичко беше червено, целият свят, от морето до небето, бе с цвета на повяхващо листенце от роза, на още незасъхнала капка кръв. Морето бе спокойно, не се долавяше и най-лек полъх на вятъра. Нищо не ги задържаше, никакви отговорности не им тежаха, нямаха никакви планове и никакви задължения, никъде по света.
Локи въздъхна, извади стъкленицата с прозрачна течност от вътрешния си джоб и я постави на масата.
— Решихме, че ще я поделим — рече той.
— Да — отвърна Джийн. — Но няма.
— Нима?
— Ще я изпиеш ти. — Джийн опря длани на масата. — Цялата.
— Няма!
— Нямаш избор — заяви Джийн.
— Ти за какъв се мислиш, бе?
— Не можем да рискуваме и да я поделим. — Джийн говореше с напълно разумен и овладян тон, което подсказваше на Локи, че е готов да действа на мига. — По-добре един от нас със сигурност да се излекува, отколкото и двамата да креем и… да си отидем мърцина.
— Аз ще рискувам да покрея — заяви Локи.
— А аз — не. Моля те, Локи, изпий я.
— Или?
— Или знаеш какво. Не можеш да ме надвиеш. Обратното определено не е вярно.
— Значи ти ще…
— Буден или в безсъзнание, твоя е. Не ме интересува. Изпий шибаната противоотрова, в името на Уродливия страж.
— Не мога — отказа Локи.
— Не ме принуждавай да…
— Ти не разбираш — прекъсна го Локи. — Не съм казал „не желая“. Не мога.
— Какво…
— Стъкленицата е пълна с най-обикновена вода. Взех я от града. — Локи бръкна отново в джоба си, извади друга стъкленица, празна, и бавно я постави до фалшивата. — Трябва да призная, че при положение че ме знаеш какъв съм, съм учуден, че ми позволи аз да ти наливам виното.
5
— Копеле! — изрева Джийн и скочи на крака.
— Джентълмен копеле.
— Ти, шибан, жалък кучи сине! — Джийн скочи яростно и Локи тревожно отскочи назад. Приятелят му грабна масата и я запокити в морето, а остатъците от вечерята им се пръснаха по палубата. — Как можа?! Как можа да постъпиш така с мен?!
— Не бих понесъл да те гледам как умираш — отсече Локи. — Не мога. Не би могъл да искаш от мен да…
— И дори не ми остави избор!
— Ти щеше да ми я излееш насила в гърлото, бе, да му се не види! — Локи се изправи и изтръска трохите и парченцата пилешки кости от туниката си. — Знаех си, че ще се пробваш. Обвиняваш ли ме, че те изпреварих?
— И сега аз да те гледам как умираш, така ли? Първо нея, а сега и теб? И на това му викаш услуга?
Джийн рухна на палубата, зарови лицето си в шепи и се разрида. Локи коленичи до него и обви с ръце раменете му.
— Услуга е. Услуга в моя полза. Ти непрекъснато ми спасяваш живота, защото си идиот и не се сещаш, че може и иначе. Нека… Нека те отменя поне този път. Защото в действителност го заслужаваш.
— Нищо не разбирам — прошепна Джийн. — Копеле шибано, как можа? Искам да те прегърна. И да ти откъсна проклетата глава. Едновременно.