Червени морета под червени небета

— А дали това ще бъде вашият собствен преход към живота на порядъчен гражданин? — попита Тига.

— Мислех, че вече съм го изяснил. Не, в името на боговете! Нямам никакво желание да се откажа от отговорностите, на които се радвам понастоящем. Обаче така се получи, че съм си намислил идеалния кандидат, който да оглави нашата нова организация. Човек, който споделя скрупулите ми относно начина, по който Страгос е използвал Очите, и би трябвало да бъде приеман още по-сериозно поради факта, че и тя е била една от тях.

Всички Приори се обърнаха и се вторачиха в Селендри и тя не можа да сдържи усмивката си.

— Рекин, я чакай малко! — възрази Кордо.

— Не виждам необходимост — отвърна Рекин. — Не вярвам вашите шестима да откажат на тази моя тъй дребна и така патриотична молба, нали?

Кордо се огледа и Селендри разбра какво виждаше той по лицата на останалите Приори: ако официално се опиташе да попречи на това, щеше да бъде единственият и щеше да подкопае не само взетото назаем положение на баща си, но и изгледите за собственото си бъдеще.

— Мисля, че тя трябва да получи хубавичка, доста хубавичка начална компенсация — продължи весело Рекин. — И, разбира се, ще настоява да ползва официални карети и шлепове. Официална резиденция — Страгос има десетки къщи и имения на свое разположение. О, и мисля, че кабинетът й в Мон Магистерия трябва да е най-хубавият и най-престижен от всички. Не сте ли съгласни?

Те се целуваха дълго, останали сами в кабинета, след като Приори си тръгнаха, обзети от смут, тревога и яд. Както обикновено, Рекин свали ръкавиците си и я погали със съсухрените си, покрити с белези ръце. Галеше и обезобразената като дланите му плът от лявата й страна, и здравата плът от дясната.