Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Две хиляди и петстотин — повтори Локи. — В ада да горят дано.
— Подозирам, че като ни дойде времето, това ни се пише и на нас, мастер Феруайт. Но сега бих искал да чуя решението ви. Приемате ли моето предложение?
2
— Две хиляди и петстотин — повтори Локи за петнайсети път, докато каретата им трополеше към марината на Вел Вирацо. — Не е истина, мама му стара.
— Сигурно са повече от състоянието на доста хора — смънка Джийн.
— Но не са, колкото обещах! — възрази Локи. — Извинявай, Джийн. Пак се издъних. Казах десетки хиляди. Голямо число. Щеше да ни върне на върха в игрите. Лашейнски благородници. Богове на небесата! — Той скри лицето си в шепи. — Уродливи страже, защо, по дяволите, изобщо ме слушаш?
— Не си виновен ти — увери го Джийн. — Номера го извъртяхме и измъкнахме всичко, което бяхме набелязали. Само че набелязаното „всичко“ не беше онова, което трябва. Нямаше как да го знаем.
— Гадна работа! — изруга Локи.
Каретата им забави ход и спря със скърцане. С тракане и стържене кочияшът нагласи дървената стълба, вратата се отвори и вътре нахлу дневната светлина заедно с мириса на море и виковете на чайките.
— Още ли… си навит за онова? — Джийн остана безучастен и Локи прехапа устна. — Знам… че и тя трябваше да е с нас. Можем просто да забравим, да го зарежем, да хванем карети…
— Навит съм — прекъсна го Джийн и посочи торбата от зебло на седалката до Локи. — Освен това този път си направихме труда да вземем и котка.
— Сигурно. — Локи сръчка лекичко торбата и се усмихна тънко, щом отвътре го нападнаха. — Но все пак ти…
Джийн вече ставаше, за да слезе.
3
— Мастер Феруайт! Толкова се радвам най-сетне да се запознаем. Както и с вас, мастер…
— Калас — представи го Локи. — Таврин Калас. Простете на приятеля ми, преживя тежък ден. Аз ще преговарям.
— Разбира се — съгласи се собственикът на частното яхтено пристанище във Вел Вирацо. Тук държаха под постоянна охрана увеселителните баржи и плавателните съдове за разходки на благородните фамилии на Вел Вирацо — които се брояха на пръстите на двете ръце, като не всички влизаха в работа.
Собственикът ги поведе към края на единия от кейовете, където върху вълните леко се полюшваше лъскаво едномачтово корабче. Дълго четирийсет стъпки, от лакирано тиково и вещерско дърво, украсено с пиринч и ребро. Въжетата му бяха от най-фина нова полукоприна, а сгънатите му платна — бели като чистия пясък на плажа.
— Всичко е подготвено според указанията от вашите писма, мастер Феруайт. Извинявам се, че отне четири дни, а не три…
— Няма значение — успокои го Локи и му подаде кожената чанта със соларии, които бе преброил в каретата. — Ето цялата сума и обещаната премия за трите дни за вашите работници. Нямам основания да ми се свидят.
— Вие сте твърде любезен поначало — поклони му се собственикът и пое тежката чанта. Вече бяха похарчили близо осемстотин солария.
— А запасите? — попита Локи.
— Попълнени са точно според указанията — отвърна собственикът. — Дажби и вода за една седмица. Вината, промазаните мантии и останалото оборудване за спешни случаи, всичко е на мястото си и съм го проверил лично.
— Вечерята ни?
— Носят я, носят я — отвърна собственикът. — Очаквах бързоходеца още преди няколко минути. Чакайте… ето, момчето дойде.
Локи се огледа назад, към каретата. Едно момченце току-що бе изскочило иззад нея и тичаше към тях, гушнало кошница с капак, по-голяма от гръдния му кош. Крадецът се усмихна.
— Вечерята е завършекът на сделката ни — рече той, щом момчето подаде кошницата на Джийн.
— Много добре, мастер Феруайт. Кажете, ще потегляте ли…
— Незабавно — заяви Локи. — Трябва… да оставим зад гърба си куп неща.
— Ще ви е необходима ли помощ?
— Очаквахме трети човек — рече тихо Локи. — Но и ние двамата ще се оправим. — Той огледа новата им яхта, някога непознатата подредба на платната, такелажа, мачтата, румпела. — Ние винаги сме достатъчни.