Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Локи мярна сложната черна татуировка върху бялата кожа над лакътя й — приличаше на лоза, увита около меч. А после тя се стрелна в нощта като стрела от арбалет, далече от Джийн и фалшивите Очи, които я подгониха надолу по стъпалата, ала напразно. Накрая се отказаха и заругаха шумно.
— Ама какво… о, по дяволите! — възкликна Локи, едва сега забелязал първото фалшиво Око, намушкано от Мерейн. Мъжът се гърчеше на земята редом с Ксандрин, а от ъгълчетата на устата му се стичаше пяна.
— Ужас! Мамка му! По дяволите! — кресна Локи, наведен безпомощно над умиращия алхимик. Конвулсиите спряха съвсем скоро. Лока се вторачи в единствената стъкленица с противоотрова в ръцете си. Прилоша му на стомаха.
— Не! — изстена Джийн зад него. — О, богове, защо го направи тя?
— Не знам — отвърна Локи.
— И какво да правим, по дяволите?
— Ние… майната му. Проклет да съм, ако знам и аз.
— По-добре ти…
— Никой нищо няма да прави! — сряза го Локи. — Ще я запазя. Като свърши всичко това, ще седнем да вечеряме и ще го обсъдим. Все ще измислим нещо.
— Ти можеш да…
— Време е да тръгваме! — отсече Локи. — Вземай онова, за което сме дошли, преди да стане още по-сложно. — „Преди верните на Архонта войски да са забелязали, че изживява тежка нощ. Преди Лайонис да разбере, че Рекин в действителност ни издирва, докато разговаряме. Преди още някоя проклета изненада да изпълзи от земята и да ни захапе за гъза.“ — Кордо! — кресна той. — Къде е обещаната от теб торба?
Лайонис махна на една жена от оцелелите фалшиви Очи и тя му подаде тежък чувал от зебло. Локи го изтръска — беше по-широк от него самия и дълъг почти шест стъпки.
— Е, Максилан — рече той. — Предложих ти възможност да забравим за всичко това, да ни пуснеш и да задържиш, каквото имаш, ама ти трябваше да си покажеш магариите, нали?
— Коста — рече Страгос, най-после възвърнал си дар слово. — Аз… мога да ти дам…
— Нищо не можеш да ми дадеш. — Страгос като че се мъчеше да докопа кинжала на Мерейн. Локи го ритна, той изхвърча над чакъла и падна нейде в тъмното. — Хората от нашия занаят, хората, които се кланят на Уродливия страж, си имаме малка традиция, когато умре някой наш близък. В този случай някой бе убит вследствие на тоя твой налудничав замисъл.
— Коста, не отхвърляй онова, което мога да ти предложа аз…
— Наричаме го смъртна жертва — продължи Локи. — Това означава да откраднем нещо ценно, според стойността на погубения живот. Само че в този случай нищо на света не може да възмезди загубата. Ала правим, каквото можем.
Джийн застана до него и изпука с кокалчетата на ръцете си.
— Езри Делмастро — произнесе той съвсем тихо. — Поднасям ти Архонта на Тал Верар.
После удари Страгос толкова силно, че краката на Архонта се откъснаха от чакъла. След миг той вече натъпкваше безчувствения старец в чувала. Още миг и метна завързаната торба на рамо като чувал с картофи.
— Е, Лайонис, успешна революция ти пожелавам, или каквото ще да е там — рече Локи. — Измъкваме се оттук, преди да е станало още по-интересно за нас.
— Ами Страгос?
— Никога повече няма да го видиш.
— Е, тогава бива. Напускате ли града?
— Твърде бавно за нашия вкус, мътните да го вземат!
13
Джийн хвърли чувала на квартердека пред очите на Замира и всички оцелели от екипажа. Завръщането беше продължително и тежко — първо трябваше да вземат раниците си от малката лодка на Кордо, после, задължително, да вземат и лодката на Дракаша и да излязат с нея почти в открито море. Но всичко си струваше. Цялата нощ си струваше, реши Локи, само за да види изражението на Страгос, щом видя застаналата над него капитанка.
— Др… р… акаша — измънка той и изплю един зъб на палубата. Няколко вадички кръв се стичаха по брадата му.
— Максилан Страгос, бивш Архонт на Тал Верар — изрече тя. — Последният Архонт на Тал Верар. За последен път те гледах от по-различна гледна точка.
— И… и аз. — Той въздъхна. — И сега какво?
— Твърде много дългове са яхнали трупа ти, че да може смъртта ти да ги изкупи. Мислихме дълго и упорито за това и решихме, че ще опитаме да те задържим жив, доколкото можем.
Тя щракна с пръсти и Джабрил излезе напред. Държеше куп яки, макар и леко ръждясали железни синджири. Пусна ги на палубата до Страгос, старецът подскочи и той избухна в смях. Ръцете на моряците сграбчиха бившия Архонт и той се разхлипа невярващо, щом оковите щракнаха на ръцете и краката му и го увиха с веригите.