Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Благодаря — отвърна Тайсън без да помръдне главата си, вперил поглед право напред.
Секунда по-късно полковник Спраул включи микрофона си и съобщи:
— Откривам заседанието на съда. — Спраул погледна към зрителите, после към сектора за представители на пресата, после към прокурорския състав и накрая към съдебния състав. — Всички участници в процеса, които присъстваха при прекратяването на заседанието на съда са налице и сега — каза той, после се обърна към полковник Муър и попита: — Стигна ли съдебният състав до решение по това дело?
— Да — изправи се полковник Муър.
— Отразено ли е решението ви върху работните формуляри за решение по присъдата, които ви бяха раздадени? — попита Спраул.
— Да — отговори Муър.
— Моля прокурорският екип да ми донесе формулярите с решенията на съдебния състав, без да ги чете — каза Спраул, поглеждайки към масата на обвинението.
Майор Джудит Уейнърт стана и отиде право при полковник Муър, който й подаде решенията. Тя демонстративно показа, че не гледа дългите листове и извървя петте крачки до амвона, протягайки двете страници нагоре към полковник Спраул. Остана да чака пред амвона, обърната с лице към него.
Полковник Спраул намести лампата на амвона и разгледа внимателно формулярите с решението, като ги обърна неколкократно от двете страни. Тайсън, Корва и всички в църквата, включително и съдебният стенограф, бяха вперили очи в лицето му, търсейки да видят някакъв признак за вълнение. Но лицето на полковник Спраул не издаваше нищо, освен концентрираност върху формулярите пред него, и Тайсън си помисли, че той имаше изражението на човек, преглеждащ ученическо съчинение на скучна тема.
Полковник Спраул рязко вдигна поглед и каза на Муър:
— Не намирам никакви пропуски във формулярите. — Той протегна двете страници надолу към майор Уейнърт. — Бихте ли върнали това на председателя на съдебния състав?
Тя взе листите, но те някак си се изплъзнаха от ръката й и паднаха на червения килим на пода. Тя забързано клекна, за да ги вдигне и се забави може би половин секунда повече от необходимото преди да се изправи. Лицето й беше почервеняло, докато прекоси подиума и подаде листите на полковник Муър, който я погледна съчувствено. Майор Уейнърт се обърна и се върна обратно на масата на прокурорския състав, като се държеше като човек, който съзнава, че цялата зала е вперила поглед в него. Когато се приближи до масата с лице все още обърнато към зрителите, тя срещна погледа на Пиърс и леко кимна с глава, но никой не можеше да каже дали това бе в знак на извинение, че е изпуснала формулярите, или в знак на триумф.
Полковник Спраул се обърна и погледна към Тайсън.
— Лейтенант Бенджамин Тайсън, моля явете се пред председателя на съдебния състав — каза той.
— Да, сър — отговори със силен глас Тайсън. Корва се протегна и пред очите на всички стисна ръката му.
Тайсън заобиколи масата и прекоси червения килим, насочвайки се направо към полковник Муър. Тайсън козирува, но спази протокола, според който това беше един от редките случаи, когато не се рапортува устно.
Полковник Муър и Бенджамин Тайсън застанаха един срещу друг. Останалите от съдебните заседатели останаха седнали. Корва остана прав, въпреки че това не се изискваше от протокола. Прокурорският състав също се беше изправил, с което ограничаваше видимостта на някои от зрителите, седнали в лявата част на църковния кораб. Представителите на пресата се изправиха, вероятно за да виждат по-добре, и хората зад тях също започнаха да стават на крака, може би защото репортерите им пречеха да виждат. След това и други започнаха да се изправят, дори онези, които виждаха добре, и след няколко секунди цялата църква бе изпълнена от хора, станали на крака, които чакаха.
Полковник Спраул понечи да каже нещо по микрофона, после се поколеба и се обърна към полковник Муър:
— Прочетете решението на съдебния състав.
С крайчеца на очите си Тайсън видя, че членовете на съдебния състав гледат право пред себе си, устоявайки на естественото си желание да погледнат към него. Муър се обърна към Тайсън и заговори без да поглежда в протокола за съдебното решение, като го гледаше право в очите, сякаш бяха единствените двама души в залата.
— Лейтенант Бенджамин Тайсън, мое задължение като председател на този съдебен състав е да ви информирам…
Няколко от хората в залата отреагираха на глас, явно разбирайки какво означават тези думи.
— …че съдебните заседатели, при закрито заседание с тайно гласуване, с две трети от гласовете на присъстващите членове на съдебния състав, които съвпадаха по всички точки на обвинителния акт, ви признаха за виновен по обвинението в убийство.