Републиката на крадците [bg]

— Помислих си, че сте ги взели като залог за съдействието му — каза Сабета.

— Това беше разумното заключение — каза Локи. — Не ни беше комфортно сами да занесем тлъстия подкуп в имението му. Твърде голям шанс някой на заплата при теб да ни забележи. Може би дори някой, който работи в домакинството му.

— Опитай с половината му домакинство — каза Сабета. — Значи, ви трябваше някой, който да достави съкровището до Ловарис, а на мен да съобщи местоположението на лодката… богове! От колко време знаеш, че държа Никорос в ръцете си?

— За малко да го открием твърде късно — отговори Локи. — Почти всичко, което ти е казал преди информацията за корабчето, беше истинско и за наша сметка.

— Хм. За да му кажеш за корабчето… — тя разтри слепоочията си. — Аха! Онзи алхимичен магазин, от който те освободих във Вел Веспала, информацията дойде от Никорос. Ти… трябва да си предложил на всекиго, когото подозираш, различна примамлива цел!

— И целта, върху която стъпи, ни разкри коя е къртицата! — каза ухилен Локи. — Абсолютно си точна!

— Ама че невъзможни тъпаци! — Сабета скочи, обиколи масата, вдигна Локи и Джийн от столовете им, прегърна ги през раменете и се засмя. — О, вие двамата сте такива нетърпими лукави лайна! Та това е чудесно!

— И ти не се изяви толкова зле — каза Джийн. — Ако не беше милостта на боговете, все още щяхме да плаваме по Амател.

— И какво направихме? — попита Сабета с глас, пълен с искрено удивление. — Какво направихме? Може да се каже, че спечелих изборите, но… не съм сигурна, че победа, продължила трийсет секунди, изобщо е победа.

— Също както и аз не съм сигурен, че смекчавайки победа до равенство е същото като триумф за моята страна — каза Локи. — Нито пък е точно загуба. Голяма каша, нали? Каша за пияници и философи.

— Чудя се какво ще кажат маговете.

— Надявам се, че ще спорят за това, докато слънцето изстине — отвърна Локи. — Ние изпълнихме нашата част, борихме се искрено, изкривихме крайните резултати точно толкова, колкото да объркаме всички, какво повече може да искат?

— Предполагам, че сега ще разберем — отвърна Джийн.

— Дали… Дали Търпение ви е дала нареждания какво да правите, след като преброят гласовете? — попита Сабета.

— Нито дума — отговори Локи.

— Тогава защо не се махаме оттук, по дяволите, и не оставим на работодателите си да ни открият, когато пожелаят? — Сабета гаврътна останалия коняк в чашата. — Имам убежище точно край Прашния двор. Наемът е платен за един месец напред, има си дърва за огрев, спално бельо и вино. Бих казала, че е удобно място, за да си починем и да решим какво ще правим… след това. — Тя нежно прокара пръсти по лявата ръка на Локи.

— Имаш ли планове как да се измъкнем оттук, без да се замесваме в публичен скандал? — попита Джийн.