![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Но, както и преди, се налага да бъдат обучавани да боравят с винтовките „по книга“.
Новобранците обобщено ги деля на два типа: хлапаци, които нито веднъж в живота си не са стреляли с винтовка, и синковци, които твърдят, че татенцето им ги било пращало в гората с един-единствен патрон, за да осигурят „закуската“. Предпочитам първите, макар че тези момчета са страхливи и се налага да бъдат и превъзпитавани. Но те не са наизустили грешките и аз мога да ги науча на всичко, на което са ме учили инструкторите от редовната армия — трите нашивки на ръкава ми удостоверяват правата ми да бъда техен наставник.
Но един селски момък, който е убеден, че и така знае всичко — а понякога той наистина стреля много добре, — няма да ме слуша. И е почти невъзможно да го убедя, че не бива да прави всичко, както е свикнал, а както е редно в армията и че той трябва да се обучи наново.
Понякога тези всезнайковци така се палят, че са готови веднага да встъпят в бой — но не с някой Ханс, а с мен. Обикновено не са наясно, че съм инструктор и по ръкопашен бой. Наложи ми се да укротя двамина такива активисти зад нужника. Не се боксирах с тях, за да не излагам прекрасния си нос на опасността да пострада от юмруците на тези пикльовци. Вместо това предпочетох бой без никакви правила. Досега никой тук не е успявал да издържи повече от две секунди срещу мен, но аз се постарах да не им причинявам нищо лошо.
Обещах да ви разкажа къде и кога съм се учил на джиу-джицу.
Но това е дълга и от време на време недотам красива история, която не е за в писмо. По-добре изчакайте, всеки момент ще ми дадат отпуска и аз ще си дойда в Канзас Сити.
Вече три месеца няма желаещи да се бият с мен. Един от сержантите инструктори ми подшушна, че новобранците ме наричат „палач“. Не се възмутих, тъй като предприетите от мен мерки осигуряват мир и спокойствие.
В лагера ни има само две разновидности на времето: или жега и прахоляк, или кал и студ. Чувал съм, че така се случва и във Франция; томитата94 уверяват, че най-много от всичко на тази война се страхуват да не се нагълтат с френска кал. Намиращите се сред нас пуалюта95 не спорят с тях и само добавят, че когато вали дъжд, се стреля по-трудно.
Но колкото и да е лошо времето във Франция, всеки се стреми да попадне там и втората любима тема на нашите разговори се върти около въпроса — кога? (На един стар войник няма нужда да му се казва коя е първата.) Слуховете за качването на корабите се сменят непрекъснато и винаги се оказват лъжливи.
Но аз започвам да се чудя. Нима ще ми се наложи да стърча тук месеци наред, докато някъде се води война? Какво ще кажа на децата си? Къде беше по време на голямата война, татенце? Във Фанстън, Били. А в коя част на Франция се намира това, татенце? Близо до Топика, Били. Млъквай и яж овесената каша! Ще се наложи да си сменя фамилията.
Писва ти, нали ме разбирате, да обясняваш на поредната група как се поставя оръжието и се държи лопатата. Толкова окопи изровихме в тая прерия, колкото е пътят до Луната; аз знам четири начина за копаене на окопи: френски, британски и американски плюс този, който използва отрядът на новобранците, когато се рушат стените. После те задължително се интересуват защо им е изтрябвало това, след като веднага щом се озовем там, генерал Пършинг незабавно ще прекрати клечането в окопите и ще накара Ханс да търти да бяга. Може и да са прави. Но аз съм длъжен да ги науча на онова, което е заповядано. И ще ги уча, сигурно, докато не побелея. Радвам се да чуя, че служите в седми полк — знам колко е важно това за вас. Но моля ви не принизявайте вашия седми мисурийски, като го наричате домашна гвардия. Ако някой не свали Хинденбург, може би ще се нагледате до насита на войната.
94
Томита — прозвище на английските войници по време на Първата световна война. — Бел.прев.
95
Пуалюта — прозвище на френските войници по време на Първата световна война. — Бел.прев.