Достатъчно време за любов [bg]

Започнах да пиша дневник, където избягвам да споменавам за Терциус и за всичко останало (подобен ръкопис би могъл да ми осигури място в лудницата) — той представлява само изброяване на събитията. Когато го довърша, ще го изпратя на стария Айра Джонсън, който ще запази тетрадката, а когато войната свърши и аз се сдобия с нужното свободно време и възможността да се усамотявам, тогава ще напиша към него нещо като обстоен коментар, а освен това ще миниатюризирам и стабилизирам дългото послание. Странни проблеми измъчват един историограф, предприел пътешествие във времето. Само уелтъновото кубче би ми позволило да запиша всичко, което мога да кажа за цели десет години. Впрочем не бих могъл да го използвам, защото технологията още не е разработена.

Между другото… Ищар, ти наистина ли си сложила в корема ми записващо устройство? Много мило от твоя страна, скъпа, но понякога проявяваш прекомерна изобретателност… Наистина имам нещо в стомаха. Въпросният предмет не ме притеснява, но лекарят, който ме изследва на повиквателния пункт, го забеляза веднага. Той не си направи труда да проверява какво е, но на мен ми се наложи сам да се изследвам. Наистина напипах имплантант в стомаха си. Сигурно е един от изкуствените органи, за които вие, подмладителите, не обичате да разказвате на „дечицата“ си, и подозирам, че ще открия там само едно уелтъново кубче със закачено за него „ухо“ и десетгодишен енергиен запас. Размерите съвпадат.

Как така не ме попита, скъпа, преди да пъхнеш микрофона в тумбака ми? Изобщо не е вярно, че отговарям с „не“ на учтивите молби — тази лъжа се разпространява от Лаз и Лор. В краен случай Джъстин можеше да се обърне към мен чрез Тамара, защото на нея никой не може да й откаже. Ала Джъстин тепърва ще ми плати за това — ще му се наложи десет години да изслушва куркането на червата ми.