Достатъчно време за любов [bg]

Но ако бях останал в Съединените щати и се бях опитал да изклинча от армията… Една непредпазлива стъпка — и се озовавах зад студен каменен зид, на хляб и вода. Освен това щяха да ме принудят да троша камъни. Неприятна перспектива.

Но във военно време за армията отива най-доброто — а на леката заплаха за здравето, произтичаща от стрелбата, може да не се обръща внимание. Тя може лесно да бъде избегната.

Как? Ерата на тотална война още не е настъпила и има много места, където един страхливец (тоест аз) може да избегне всякакви оскърбления от страна на непознати. В тези времена не всеки може да си изпроси куршума. Загиналите са още по-малко, но аз не смятам да допускам подобен риск. В настоящото „тук и сега“ военните действия се осъществяват в определени райони, освен това в армията има толкова длъжности, че може да се служи не само на предната линия, а и там, където униформеният е само едно привилегировано гражданско лице. Уредих се на такава служба и най-вероятно няма да я напусна до края на войната. Нали все някой трябва да обучава тези храбри и недодялани селски момци, да направи от тях подобие на войници. А добрият инструктор се цени в армията и офицерите не желаят да се разделят с него.

И така, когато бях обзет от пламенно желание да воювам, научих, че няма да ми се наложи да участвам в сраженията. Ще уча новобранците да маршируват, да стрелят, да боравят с оръжие, с щик, да се бият невъоръжени, ще ги обучавам на хигиена в полеви условия, на абсолютно всичко.

Смайващите ми познания по военните въпроси будят тук учудване, защото аз нямам натрупан опит (нали не мога да призная, че дядо ме е научил да стрелям пет години след приключването на тази война, а после, след още пет години, съм се учил да боравя с подобно оръжие като кадет и че през всички бъдещи векове постоянно ми се е налагало да се занимавам с това от време на време).

Тук вече се говори, че съм служил във Френския чуждестранен легион — този корпус на един от съюзниците ни се състои от главорези и крадци, от избягали престъпници, прочули се с побойническите си подвизи — а после съм дезертирал и съм се записал в американската армия под друго име. Налага ми се да възразявам; аз се мръщя, когато някой прекалява с намеците си, но понякога „по погрешка“ отдавам чест с длан, обърната напред, и заради тези френски маниери всички са убедени в приписвания ми произход. Познанията ми по френски в много отношения обусловиха възхода в кариерата ми от изпълняващ длъжността ефрейтор до чин ефрейтор, с последващо представяне за производство в сержантска длъжност. В лагера има френски и британски офицери и сержанти, които ни обучават на окопна война. Всички французи говорят английски, но канзаските и мисурийските селяндури ги разбират с мъка. И в този момент започва да им посредничи някой си Лазарус. Така че двамата с френския сержант правим общо един добър инструктор.