Дан на Хрътките

Тя стои там, дългата й коса искри, лицето й е недокоснато от слънце и вятър, очите й са съвършено отражение на виолетовите цветове, украсили стените. Той вижда през белия лен на роклята й, погледът му достига до тялото й, закръглеността, извивките и гънките на естетично съвършенство — онези форми и линии, които шепнат своя таен език, за да пробудят страст у един мъж.

Всяко сетиво, знае той, е път към сърцето.

Лейди Енви го наблюдава и той с наслада се оставя да го прави, докато и той самият на свой ред я обгръща с поглед.

Могат да обсъдят Сегюле — мъртвите в буретата, живите, служещи в това имение. Могат да разсъдят за всичко, което долавят, че бързо се приближава. Може да й заговори за своя гняв, за притаеното му гибелно желязо, толкова студено, че може да те изгори при допир — и тя може да види истината за това в очите му. Тя може да се зарее из тази скромна градина, връхчетата на пръстите й да погалват тръпнещи цветчета и да говори за страсти, така дълго сдържани, че е станала почти безчувствена за хилядите корени и пипала, заплели се из тялото и душата й, а той навярно ще я предупреди за опасностите, които представляват те, за риска от провал, пред който е длъжна да се изправи и всъщност да приеме — а тя ще въздъхне, ще кимне и ще разбере много добре, че й е заговорил с благоразумие.

Закачливият флирт, зяпналата самообсебеност, всички начини, по които тя се забавлява, щом се увлече със смъртните на този свят, не придружават лейди Енви в тази градина. Не и с този мъж, който я очаква. Фишер кел Тат не е млад — а имало е времена, когато тя се е чудила дали изобщо е смъртен, макар че никога не би ровила в търсене на истината — а той съвсем не е богоподобен с физическо съвършенство. Дарбите му, ако тя може да ги изреди така бездушно, включват гласа му, гения му с лирата и с още десетина други странни инструменти, и ума зад очите му, ум, който вижда всичко, който разбира твърде много от онова, което вижда, който също така съзнава значимостта на всичко, което остава и завинаги ще остане скрито — да, ума зад очите и всеки смътен намек, който той издава, за да разкрие нещо от този ум, неговата наблюдателност, неговата смайваща способност за състрадание, която само озлобени глупци биха нарекли слабост.