Дан на Хрътките

На връщане към имението си Барук си припомни самотната си среща с Воркан няколко нощи след пробуждането й. Беше влязла в стаята с обичайната си котешка пъргавина. Раните, които бе понесла, отдавна се бяха изцерили и тя си беше намерила нови дрехи, широки и изящни, които изглеждаха в пълно противоречие с избраната й професия.

Беше застанал до камината й я удостои с лек поклон, за да прикрие внезапно обзелия го трепет.

— Воркан.

— Не се извинявам — заяви тя.

— Не съм ти искал извинения.

— Имаме проблем, Барук. — Тя се приближи, наля си вино и се обърна отново към него. — Не е въпросът да се опитваме да го предотвратим — не можем да спрем това, което предстои. Проблемът е в каква позиция ще сме в този момент.

— Искаш да кажеш, да си осигурим дълго оцеляване.

Изгледа го с бегла усмивка.

— Оцеляването ни не е под въпрос. Тримата, останали в Кабала, ще сме необходими. Както бяхме някога и както ще бъдем отново. Говоря по-скоро за нашето, да го наречем, ниво на удобство.

В Барук припламна гняв.

— Удобство? Колко струва то, ако не сме свободни?

— Свободата е най-шумно изразяваната претенция сред безделниците — изсумтя тя. — И нека да си го признаем, Барук, ние сме безделници. А сега изведнъж — край на безделието. Трагедия! — Погледът й стана по-твърд. — Смятам да остана в привилегированото си положение…

— Като Майстор на Гилдията на убийците? Воркан, няма да има нужда от такава гилдия, няма място за нея.

— Остави Гилдията. Не ме интересува Гилдията. Тя изпълняваше функция на града, бюрократичен механизъм. Дните й на живот бързо се смаляват.

— Затова ли отпрати дъщеря си?

В очите й припламна раздразнение и тя извърна поглед.

— Личните ми причини не са твоя грижа, Висши алхимико. — Тонът й добави: „И това изобщо не е твоя работа, старче.“

— Каква роля тогава предвиждаш за себе си в този нов Даруджистан? — попита Барук.

— Тиха — отвърна тя.

„Да, тиха като усойница в тревата.“

— До момента, в който видиш възможност, предполагам.

Тя изпи виното и остави бокала.

— Значи се разбрахме.

— Да, предполагам.

— На всяка цена предупреди Дерудан.

— Ще го предупредя.

И тя напусна.

Споменът остави горчив вкус в устата на Барук. Знаеше ли тя за другите сливания, които бързо се приближаваха към Даруджистан? Интересуваше ли я изобщо? Е, не само тя можеше да е пестелива с думите. Едно обаче бе успял да долови в онази нощ на убийство преди години: Воркан по някакъв начин беше предвидила какво предстои. Още тогава бе започнала да се подготвя… за да осигури собственото си ниво на удобство. Изпрати дъщеря си извън града, извади я от Гилдията. „И наложи своята версия на милост над другите в Кабала. Ако бе успяла да се наложи, сега щеше да е единствената останала жива.“