Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Но Горджа не изгуби контрол и промени тактиката си. Подскочи във въздуха и се завъртя, изритвайки Уонда в лицето, след което се приземи на краката си и се подготви да преметне нея.
— Няма да стане! — каза момичето и се отпусна върху ръката му, стъпила стабилно на земята.
Даматът промени позицията си, но Уонда скочи срещу него и заби чело в носа му.
Най-накрая той изгуби равновесие и тя го повали на земята, но даматът се изви, сграбчи я за глезена и я повлече със себе си. Естествено, плати си за това, защото Уонда се озова върху него и го обсипа с поредица от мощни удари. След това блъсна главата му в каменния под.
Но докато го удряше, Горджа внезапно се измъкна изпод тялото ѝ и уви краката си около шията ѝ. Уонда се дръпна с пъшкане и политна назад, удряйки главата си в земята, а даматът затегна хватката си.
Уонда не можеше да го достигне и се вкопчи безпомощно в краката му, докато той я душеше безмилостно.
Тъй като бебето продължаваше да бушува в корема ѝ, Лийша не посмя отново да използва жезъла, но не можеше и да остави Уонда да умре. Тя трескаво се огледа за оръжие, но Лорейн я изпревари. Едрата жена сграбчи стола си за облегалката и замахна с всички сили.
Даматът отново промени позата си и вдигна ръка навреме, за да блокира удара. Столът се разби в нея, а Горджа сграбчи принцесата на роклята и също я събори на земята. Стисна я за гърлото със свивката на лакътя си и започна да я души, докато краката му продължаваха да изцеждат живота на Уонда.
Лийша се раздвижи несъзнателно, магията изпълни крайниците ѝ с нечовешка сила. Тя забрави за бебето, за Тамос, за собствената си клетва на билкарка. Целият ѝ свят се сви до една-единствена цел. Главата на дама Горджа.
Кракът ѝ го улучи в гърдите. Лийша почувства как гръбначният му стълб изхрущя и най-после даматът се свлече на земята.
В залата се чуваше единствено тежкото дишане на трите жени. Уонда и Лорейн поемаха въздух с пълни гърди, но дишането на Лийша беше плитко и учестено, като туптенето на сърцето ѝ. Тя просто стоеше там, наясно, че битката е приключила, и се опитваше да овладее смесицата от гняв, адреналин и магия, която заплашваше да я погълне. Искаше ѝ се да има още врагове, с които да се бие, сякаш магията щеше да я разкъса на части, ако не намереше къде да я изпусне. Нощ, така ли се чувстваха Уонда и останалите, когато се опияняваха от магията по време на битка? Беше ужасяващо.
Всички в стаята гледаха онемели от изумление. Дори Арейн беше вдигнала насълзените си очи от буркана в скута ѝ и зяпаше Лийша с отворена уста. Тя ясно виждаше страха в аурите им и не можеше да ги вини.
Притъмнялата стая бе изпълнена с магия, която се вихреше яростно във въздуха, привлечена от яростта. Лийша затвори очи, за да я блокира, и се насили да започне да диша по-дълбоко. Бебето продължаваше да рита и да се върти.
Погълната от магията, Лийша можеше да усети живота в себе си както никога досега. Той беше силен. Магията очевидно не му беше навредила, но това не означаваше, че не му е повлияла. Лийша беше виждала как деца бяха пораствали напълно под влияние на магията, преди да им е дошло времето. Дали бебето нямаше да поиска да излезе по-рано и да се наложи да го извадят с опасна операция? Дали притокът на енергия не беше предизвикал някаква друга промяна? Арлен се беше страхувал точно от това, когато отказа да бъде с нея, а сега тя се беше сблъскала със същия проблем.
Лийша тръсна глава, оставяйки решаването му за по-късно, отвори очи и помогна на Лорейн да се изправи. Уонда вече се беше надигнала на едно коляно и махна с ръка, отказвайки помощта ѝ.
— Не се притеснявай за мен, господарке. — Тя отново си пое дъх. — След минутка ще се оправя.
Лийша виждаше препускащата през тялото ѝ магия, привличана по естествен път към раните, и знаеше, че Уонда казва истината. Остави момичето с ненакърнено достойнство и се обърна към трупа на дама Горджа.
И сега не почувства нищо. Беше изпепелила двамата му бойци и му беше прекъснала гръбнака. Това не бяха демони, а човешки същества. И въпреки това липсваше чувството за вина. Тези мъже с радост щяха да избият всички в залата с лекотата, с която Лийша късаше билките в градината си.
Единият от юмруците на дамата все още беше здраво стиснат; тя разтвори пръстите му и откри сгърчено парче демонска кост с изчерпана сила. Духна го лекичко и то се разпадна на прах.