Илиада [bg]

Как не можа да дочакаш ти цар Менелай гръмогласен? Щеше да видиш чия тъй цветуща съпруга владееш! Хубост, и къдри, и цитра — със тях Афродита дарява, няма на теб да помогнат, когато в праха се търкулнеш. [55] Ала троянци са много страхливи: те иначе щяха с камъни да те пребият за злото, което им стори.“ Богоподобният цар Александър така му отвърна: „Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих! Винаги твойто сърце е подобно на остра секира, [60] дето разсича дърво, щом добър дърводелец изкусно дяла за кораба кил и замахва със брадвата силно, тъй е упорно и твърдо сърцето в гърдите ти мощни. Но не упреквай у мене любимия дар Афродитин, ти даровете прочути на бога недей да отхвърляш, [65] нам боговете ги дават, самичък ги никой не взема. Щом ти желаеш сега с неприятеля аз да воювам, нека във кръг да насядат троянци и също ахейци, точно в средата изкарайте цар Менелая и мене, за да се бием сами за Елена и всички богатства. [70] Който от нас победител излезе и бъде по-храбър, нека жената със тия богатства да води във къщи. Мир като сключите вие и клетви за вярност дадете, мирно живейте във плодната Троя, те нека отплуват в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“ [75] Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи. Точно в средата излезе, със копие медно в ръката почна да спира войските и всички се спряха веднага. А дългокоси ахейци изопваха лъкове вече, да го уцелят готови и с камъни да го замерват. [80] Мощният цар на мъже Агамемнон високо извика: „Спрете, аргийци! Не стреляйте вие, ахейски младежи! Сам пожела да говори на нас шлемовеецът Хектор.“ Тъй рече. Спряха ахейци да стрелят и млъкнаха мигом. Хектор тогава на двете строени войски заговори: [85] „Слушайте вие, троянци и медноколенни ахейци, думите на Александра, виновник за нашата свада. Той настойчиво предлага троянци и също ахейци свойте красиви доспехи сега на земята да сложат. В центъра двамата с цар Менелая, любимец на Арес, [90] битка да почнат сами за Елена и всички богатства. Който от тях победител излезе и бъде по-храбър, нека жената със тези богатства да води във къщи. Другите мир нека сключим и клетва за вярност положим!“ Каза така и останаха всички дълбоко смълчани. [95] Цар Менелай гръмогласен отправи им думи такива: „Чуйте и мене сега! Най-жестока ме мъка терзае. Мисля, че време е вече, троянци, и ние, ахейци, мир да постигнем най-сетне, че много злини претърпяхте, тях ги създаде вината на Парис и моята ярост. [100] Който от двама ни има отсъдена смърт от съдбата,33 нека погине, а другите в сговор и мир заживейте! Агнета две донесете за Слънцето и за Земята: бяло и черно, а трето сами ще заколим за Зевса. И доведете ни царя Приам, тука клетва да стори, [105] тъй като има деца вероломни и много неверни, да не престъпят с надменност приетите клетви на Зевса: винаги младите имат сърце лекомислено, дръзко. Ако ли старец е с тях, той напред и назад ще обглежда, двете страни как да имат взаимна изгода и полза.“ [110] Тъй каза. И възликуваха всички ахейци, троянци, лумна надежда у тях да отдъхнат от лютата битка. Спряха конете в редици и скочиха от колесници,34 свойте доспехи свалиха и сложиха върху земята толкова близо, че малко поле там остана свободно. [115] Хектор веднага двамина вестители прати във Троя агнета две да докарат и тука Приам да повикат. Цар Агамемнон във същото време проводи Талтибий в стана да иде при витите кораби, агне да вземе. Той се завтурна, послушен на цар Агамемнон божествен. [120] При белоръка Елена със вести отиде Ирида в образа на Лаодика, прекрасна Еленина зълва, вярна съпруга на цар Хеликаон, сина Антеноров, първа по хубост сред всичките щерки на царя Приама. В стаята беше Елена и везана тъкан тъчеше, [125] пурпурна, двойна,35 в която втъкаваше многото мъки на конеборци троянци и меднохитонни ахейци, дълго за нея понасящи удари тежки от Арес. А бързонога Ирида наблизо застана и рече: „Мила невясто, ела да погледнеш дела чудновати [130] на конеборци троянци и меднохитонни ахейци! Тези, които взаимно се требеха върло доскоро, цели отдадени с ярост на гибелни битки в полето, днес мълчаливо стоят и войната напълно е спряла, с щитове те се подпират, в земята са копия вбили. [135] Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен единоборство за тебе ще почнат със копия дълги: