Илиада [bg]

След като двете войски се строиха със свойте водачи, вкупом троянци се спуснаха с крясък и шум като птици; също тъй грак се понася от жерави горе в небето, бягащи вече от зимата и дъждовете проливни; с писък високо летят към далечни води океански,31 [5] носейки само убийство и смърт за мъжете пигмеи;32 призори щом срещу тях се отправят във битка жестока. А пък ахейците тръгнаха мълком, но дишаха ярост, пълни с гореща решимост във бой да се бранят взаимно. Както мъгла в планините от южния вятър се стеле, [10] лоша за клети овчари, по-мила от нощ за крадеца — виждащ пред себе си само пространство на хвърлей със камък, тъй се надигна и прах от краката, когато вървяха: че бързешком прекосяваха пеши полето просторно. Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, [15] сам Александър божествен излезе пред всички троянци с кожа пантерска през рамо, с извития лък и със меча, горд пред войските размахващ две копия с върхове медни, всеки най-храбър аргиец приканваше в битка открита с него да влезе и страшно сражение двама да почнат. [20] Цар Менелай гръмогласен, когато видя Александра дръзко да ходи със крачки широки край свойте войници, той като лъв се зарадва, попаднал на хубава плячка — дива планинска коза или едър елен виторожец. Гладен отдавна, лъвът стръвно своята жертва разкъсва, [25] даже и погнат от кучета бързи и яки младежи. Тъй Менелай се зарадва, когато съзря Александра, силно жадуващ виновника сам да накаже пред всички. От колесницата скочи с доспехите в миг на земята. Щом Александър видя Менелая, любимец на Арес, [30] в първите бойни редици, сърцето му в ужас изтръпна. Той се отдръпна към свойте другари, смъртта да избегне. Както човек сред планински усои, змия щом съгледа, мигом отстъпва и цялото тяло от страх му трепери, хуква назад и лицето му бледност мъртвешка покрива, [35] тъй Александър веднага се сгуши сред горди троянци, смъртно изплашен от цар Менелая, любимец на Арес. Хектор щом Париса зърна, обидни му думи надума: „Парис нещастен, на вид само хубав, женкар, прелъстител! Де да не беше се раждал, да беше загинал неженен! [40] Бих предпочел аз това и по-харно било би за тебе, вместо да бъдеш тъй много презиран и мразен от всички! Даже осмиват те вече ахейците къдравокоси: доблестен вожд са те смятали заради твоята външност, ала в душата си нямаш ти никаква сила и смелост! [45] Щом си бил толкова войнствен, защо ти преплава морето с нашите кораби, свика за поход любими другари, стигна при чуждото племе, защо отдалече доведе чудно красива Елена, снаха на прочути герои: мъка безмерна за твоя баща, за града, за народа, [50] за враговете ни радост, позор неизказан за тебе.