Илиада [bg]

Трети път пак я запита Приам, щом съгледа Аякса: [225] „Кой е и този ахеец тъй хубав, мъжествен и едър, пръв сред аргийци с глава и с плещи прекомерно широки?“ А дългопола Елена, жена над жените, му рече: „Той е Аякс исполински, велика опора ахейска. Идоменей като бог е сред свойте критяни отсреща; [230] около него са сбрани и другите критски водачи. Смелият цар Менелай го приемаше често във къщи гост да ни бъде любезен, от Крит щом пристигнеше в Спарта. Виждам и всички останали хубавооки ахейци: лесно аз бих ги познала и бих ги нарекла по име. [235] Само двамина военни водачи не мога да видя: конника Кастор и вожда в юмручния бой Полидевка, моите братя, с които една ни е майка родила. Или сами не са тръгнали в поход от милата Спарта, или пък, стигнали тук със ахейските кораби морски, [240] те не желаят сега да участвуват в боя с мъжете, че се срамуват и плашат от мойта позорна постъпка.“ Каза така, но тях скриваше вече земята богата някъде в Спарта далечна, във тяхната свидна родина. В Троя вестители носеха божите клетви за вярност — [245] агнета две и във кози мях вино, що хората радва, плод на земята. Вестителят славен Идей най-смирено носеше в длани блестящия кратер и златните чаши. Той до Приама застана и с тия слова го прикани: „Лаомедонтови сине, стани, че те викат герои [250] от конеборци троянци и от меднобронни ахейци, за да положите клетва със жертва в полето на боя. Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен скоро двубой за Елена ще почнат със копия дълги. Който надвие, ще вземе жената и всички богатства. [255] Ние пък мир като сключим и клетви за вярност положим, да заживеем във плодната Троя, а те да отплуват в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“ Тъй каза. Старецът трепна и заповед даде: другари верни да впрегнат конете; и мигом се те подчиниха. [260] Тежко Приам се покачи и опна юздите веднага. А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна, гонейки бързо конете през Скейските порти в полето. Стигнали в стана, където троянци с ахейци стояха, слязоха от колесницата върху земята обилна, [265] тръгнаха точно в средата на двете враждебни редици. Мощният цар Агамемнон и цар Одисей хитроумен тутакси станаха прави, а после вестители славни сбраха животните жертвени, виното смесиха в кратер. А на царете поредом поляха с вода на ръцете. [270] Сетне синът на Атрея измъкна със яка десница ножа, висящ постоянно до дългата ножница с меча, па от главата на агнета кичури гъсти отряза, после ги даде на знатни троянци и знатни ахейци. Вдигнал ръце Агамемнон, за тях се помоли високо: [275] „Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен! Слънце, което навсякъде гледаш и всичко дочуваш, вие, реки, и ти, земьо, и вий, Персефона и Хадес, дето наказвате хората, щом се заклеват лъжливо! Вие бъдете свидетели, верните клетви пазете! [280] Парис Приамов в двубоя ако Менелая погуби, нека запази Елена и всичките нейни богатства, ние ще тръгнем обратно със нашите кораби морски. Русият цар Менелай ако Париса в боя убие, нека троянците върнат Елена и всички богатства; [285] нека платят на аргийците, както прилича, и откуп, който за дълго да помнят и нашите бъдни потомци. Ако Приам и децата на царя Приама не искат откупа скъп да платят, щом загине сразен Александър, тук ще остана тогава, за откупа пак ще воювам, [290] за да достигна най-сетне желания край на войната.“ Рече и с ножа преряза гърлата на агнета кротки, после във тръпки предсмъртни ги сложи Атрид на земята, вече бездушни, пресякъл им животрептущата сила. Черпейки вино от кратера с чаши, възливаха щедро, [295] хором горещо се молеха на боговете всевечни. Всеки ахеец и всеки троянец повтаряше често: „Зевсе велик и преславен! И вие, блажени безсмъртни! Първи които от нас нарушат нерушимите клетви, техният и на децата им мозък, тъй както туй вино, [300] да потече по земята; с жените им други да легнат!“ Казваха тъй, но не искаше Зевс да им чуе молбата. После започна Приам Дарданид да говори пред всички: „Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци! Аз ще се върна без бавене във ветровитата Троя, [305] сили не ще ми достигнат с очите си тука да гледам как се сражава синът ми със цар Менелая юначен. Зевс само и боговете безсмъртни единствени знаят смъртният жребий кому от двамината днес ще се падне.“ Старецът рече така, в колесницата агнета сложи, [310] после и сам се покачи и опна юздите веднага. А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна.