Зло наследство
- Автор: Энгер Томас
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-231-4
- Переводчик: Ясна Мускова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
— Обещавам ти, Джули, ти ще си първата, която ще разбере, ако открием нещо. Окей? Това е най-добрият отговор, който мога да ти там в момента.
Нацупих се колкото можах, въпреки че знаех, че това няма да помогне. А и може би той имаше право. Съображения за сигурност, не го ли наричаха така по филмите?
По пода бавно лазеше една мравка. А аз си мислех, че всичко това се проточва твърде много. Те нямаше да открият нищо.
— Мисля, че трябва да започнем да те пазим по-добре — каза Мериуедър.
— И как?
— Ако някой е на свобода и иска да те отвлече или да ти причини нещо лошо, то не мога да те пусна навън без някаква защита. Разбираш ме, нали?
Кимнах едва забележимо.
— Така че, за да сме доволни и аз, и ти, предлагам да ти дадем това — каза полицаят, държейки нещо, наподобяващо мобилен телефон.
— Какво е това?
— Това е вид аларма. Трябва само да натиснеш червеното копче три пъти и ние ще се появим там, където си ти, за много кратко време. Има вграден ОРЗ в нея.
Мериуедър се прозина, докато аз все още бях съвсем бодра.
— Какво мислиш, добре ли звучи?
Мериуедър ми подаде алармата. Аз я взех и започнах да я разглеждам. Беше лека, със скучен сив цвят и само едно копче за натискане. Увесих я на врата си и кимнах на полицая.
— Да не би да има и вграден МРЗ плейър?
29
Този път ми разрешиха да преспя в полицейския участък, където имаха собствена стая с кушетка и няколко постелки за полицаи или други хора, които можеха да имат нужда от тях. Що се отнася до спането, при мен не можеше да се говори за сън, въпреки че ми разрешиха да лежа там сама. Тялото ми просто не искаше да се успокои. Може би това, както всичко друго, също имаше общо с химикалката.
Тъй като не можах да спя, реших да тръгна рано за училище. Библиотеката отваряше в осем часа и аз бях първата пристигнала там, с изключение на библиотекарката. Тя ми се усмихна, като видя, че стоя навън и я чакам.
— Днес си ученолюбива, Джули.
— Да — отговорих кратко.
Дядо винаги е смятал, че не ни трябва компютър в „Удсвю“, така че се бях научила да ползвам тези в библиотеката. Ходех там три-четири пъти в седмицата, за да правя проекти за училище, да сърфирам в интернет и да чатя с Глен и Маргарет. Обикновено сядах възможно най-навътре и сега не виждах причина да избирам друго място, особено след като това бе скрито зад една сива стена. Ако някой ме търсеше, не исках да улеснявам работата му.
Докато ровех в нещата на дядо на тавана, осъзнах, че всъщност не знаех много за живота му. По тази причина написах името му в познатите ми интернет търсачки, но веднага разбрах, че си бях възложила сложна задача. Заредиха се хиляди резултати на хора с абсолютно същото име като това на дядо. Дърводелци, адвокати, журналисти, музиканти — нямаха край.
Единственото нещо, което знаех за дядо, бе, че е участвал в общинската управа години наред и че се е срещнал с министър-председателя, когато тя посетила Холоуей заради предизборна кампания в началото на 80-те. Но не намерих никакви статии за това в интернет. Не беше толкова учудващо. Все пак интернет не е бил измислен по онова време.
Въпреки това написах името на дядо и добавих „Холоуей“, за да видя дали това ще помогне в търсенето. И първата страница, която търсачката откри — www.newways.com, бе свързана с някакво изследване. Кликнах на страницата. В статия, написана от Мартин Макдермът — бивш директор на Научния институт в Абърдийн, пишеше за „Джим Мур от Холоуей“, който създал теория за генетичната магия. В статията имаше и снимка на дядо.
За самата теория нямаше много информация, освен че ставало въпрос за специални способности или качества, които биват унаследени, но професорът хвалеше дядо и казваше, че теорията „определено заслужава по-подробно изследване“. Трябва да призная, че се почувствах горда и любопитна. Заради дядо, теорията и така нататък.
В статията имаше снимка и на професора. Косата му беше бяла и разрошена. Заради мустаците, също бели, приличаше малко на Айнщайн. Със сигурност беше на поне седемдесет години. Можех да кликна и на името му. Имейл програмата ми се отвори автоматично.
„Трябва да разбера нещо повече за това“ — помислих си. Затова написах имейл до професора.
ДО: mmcdermott@pro.com
ОТ: jmoore@gmail.com
ОТНОСНО: Генетична магия
„Господин Мартин Макдермът,
Намерих името ви в интернет, докато търсех някаква информация за дядо си — Джим Мур. Стана ми любопитно, след като прочетох ваша статия, в която името му се споменава във връзка с теорията за унаследени специални способности и качества, или по-конкретно — генетична магия.