Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Разговорите в залата се подновиха и хората се раздвижиха. Томаш стана и се премести на едно току-що освободено място на два стола разстояние от Белами. Американецът подреждаше документите си, но вдигна очи към него.
— Е, Томаш? Научи ли нещо?
— Да, разбира се. Но вижте, аз не съм нов член на NEST. Присъствам на заседанието, нищо повече.
Белами се взира в него една дълга секунда. Изражението му беше замислено и леко иронично.
— Доколкото си спомням, вие не сте тук просто за да присъствате на заседанието…
— Не съм ли? Какво тогава правя тук?
— Тук сте, за да ни помогнете да дешифрираме един e-mail на „Ал Кайда“.
— Но вие казахте, че ще имам достъп до този e-mail само ако приема да се присъединя към NEST. И доколкото знам, още не съм приел.
— Ще приемете.
Историкът се разсмя.
— Какво ви дава основание да сте толкова сигурен?
— Разчитам на човека, когото ще ви представя. Всеки момент ще пристигне.
— За кого говорите?
Лицето на американеца цъфна в познатата безжизнена усмивка.
— За жената огън, разбира се.
VIII
Тънките пръсти на шейха се плъзнаха с обожание по кожената корица на Корана, сякаш учителят вярваше, че с този жест се докосва до бог.
— Защо направи това? — попита благо шейх Саад.
Ахмед издържа, без да трепне, погледа на учителя, убеден, че няма порицание, което да го отклони от пътя на истината.
— Кафирун са, шейх Саад.
— Е, и какво от това? Какво лошо са ти сторили?
— На исляма са сторили лошо. А който прави лошо на исляма, прави го и на Аллах, и на уммата. А който обижда Аллах и уммата, обижда мен.
— Наистина ли така смяташ?
— Да.
— На това ли те учих през тези пет години? Това ли научи от мен? Това ли научи в тази джамия?
Момчето наведе глава и не отговори. Шейхът замислено погали брадата си.
— Кой ти разправя тия неща?
— Някои хора.
— Кои хора?
Момчето замлъкна за момент. Ако споменеше учителя Айман, можеше да му навреди, помисли той. Може би беше по-добре да отговори уклончиво.
— Приятелите ми.
Саад заби пръст в ученика си.
— Тогава ще кажеш на приятелите си, че като преследват християните, те самите са кафирун.
Ахмед вдигна учудено очи.
— Какво искате да кажете с това, шейх Саад?
Учителят посочи към Корана, който държеше в ръцете си.
— До коя сура си стигнал?
— Моля?
— Коя е последната сура, която си научил наизуст?
Ученикът гордо се усмихна.
— Вече съм стигнал до сура 25, шейх Саад.
— За пет години си наизустил Корана до сура 25?
— Да.
— Изрецитирай ми тогава сура 5.
— Сура 5 ли, шейх Саад? — учуди се отново Ахмед, ококорил очи. — Но тя е много голяма…
— Тогава само аят 82 от сура 5.
Момчето затвори очи и направи усилие да си припомни. Наум изреди ред по ред сура 5, докато стигна най-сетне до въпросния аят.
— „Ще откриеш, че сред хората най-силни по вражда към вярващите са юдеите и онези, които съдружават — издекламира той, — и ще откриеш, че сред тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: «Ние сме християни»“.
— Виждаш ли? — попита шейхът. — Виждаш ли? Сред християните ще намериш най-близки на вярващите! Това е казал Аллах в Корана! Самият глас на Аллах го казва!
— Но, шейх Саад, в същата тази сура 5 има и други аяти — мотивира се Ахмед, без да се предава. — В аят 51 Аллах казва следното: „О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях“.
— Истина е — призна Саад. — Но си припомни какво казва Аллах в аят 256 на сура 2: „Няма принуда в религията!“. Тоест не можем да принуждаваме християните да си сменят вярата.
— Проблемът, шейх Саад, е, че в същата тази сура 2, аят 191, Аллах казва друго: „А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците!“. И два аята по-долу Аллах казва: „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен срещу угнетителите!“.