Божият гняв

— Саум ни помага да добием някаква представа за онова, което теглят по-несретните сред нас, които нямат какво да ядат — обясни му шейхът, когато един ден се заговориха за Рамадана. — Добрите мюсюлмани трябва да постят в смирение пред бога.

През свещения месец Ахмед ставаше преди зазоряване, както и преди, но сега споделяше със семейството си лека и доста безвкусна закуска на мъждукащата светлина на лампите в хола. Избягваха солта, за да не ожадняват, тъй като трябваше да се въздържат от пиене на вода и други напитки. Саум започваше призори, когато майка му приготвяше следобедната закуска за училище.

Петте му братя и сестри излизаха от вкъщи някъде около осем сутринта. Ахмед заедно с двама от по-големите си братя ходеше на медресе, а сестрите му отиваха на друго училище. Щом пристигнеше в училище, момчето изхвърляше храната и не хапваше нищо цял ден. Трудно му беше без храна първите часове и дни, но след известно време започна да свиква и въпреки известно усещане на отпадналост и раздразнителност, успяваше скришом да спазва саум.

Така откри, че най-хубавото време на Рамадана беше привечер. Когато слънцето се спускаше отвъд хоризонта в червено и от джамията се разнасяше меланхоличният зов на мюезина за молитва, майка му пръсваше по масата фурми и тук-там кани с вода и всички на секундата ги омитаха, и най-малките също, макар че възрастните знаеха, че те не са постили. После следваше вечерната молитва и голямата вечеря, която бе наистина разкошна. Масата се изпълваше с най-изискани ястия, като богато подправени кушари43, вкусни фалафели44 или молохия45, поднесена с хляб балади46 и сирене домиати47, обилно полято с чай и кисело мляко. Накрая идваха задължителните десерти — различни баклави, които момчето поглъщаше лакомо.

Ахмед посрещна Рамадан като време за добри дела. Освен грижата за вечерята, майка му използваше дните на леност и безделие, за да приготви храна за бедните. Синът, милостив и обзет от добри намерения, използваше петъците, в които не се работеше, за да й помага. Носеше тенджерата в джамията, където храната се разпределяше между нуждаещите се.

Когато за първи път спази тайно саум и настъпи Лайлат ал Кадр, Нощта на могъществото, в която се чества низпосланието на първите сури от Корана, Ахмед не можа да мигне. Цяла нощ се моли с упование в даденото пред бога обещание, че не ще пропусне нито една молитва.

„Записано е в Свещената книга: «Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца»“ — беше му казал шейх Саад на един от уроците в джамията, рецитирайки аяти 3 и 4 от сура 97. — „Слизат ангелите и Духът [Джибрил] през нея с позволението на техния Господ за всяка повеля“.

Нощта на могъществото имаше значи повече мощ, отколкото хиляда месеца? Ангели се спускат на земята по волята на Аллах? Той сам отвори Корана и прочете и препрочете сура 97. Истина беше, там го пишеше! Как да не се възползва от това и да се моли през цялата нощ, след като е по-ценна от хиляда други? Затова се моли часове наред, но честно казано, нямаше за какво толкова да моли бог. Разбира се, като добър мюсюлманин би било по-достойно да се помоли за бедните и онеправданите. И той се помоли. Трябваше да се помоли и за това да бъде винаги честен и доблестен, както повелява Коранът, и Аллах да му дава сили, за да може да следва законите му и да не допусне да се поддаде на съблазън. И той се помоли.