Няма връщане назад

— Не, не, просто си спомних колко години вече с теб се трепем в отдела. Ти си дошъл при Житената питка през осемдесета, аз — през осемдесет и четвърта, а от хората, които започнаха заедно с нас, не остана никой, освен Доценко, а и той вече си е харесал друга работа, нали трябва да храни семейство. С теб сме като динозаври.

Песимистичните размисли на Настя обаче не обезкуражиха и не объркаха Коротков. Въпреки веселите искри в очите и изпълненото с ентусиазъм хрупане, с което той унищожаваше сочната ябълка, Юра прекрасно помнеше за какво бе дошъл в кабинета на Каменская и твърдо знаеше какво трябва да постигне.

— Е, и какво? Динозаври, значи динозаври, стига да ни плащат заплатите. Ти не се разсейвай, приятелко, обърни внимание на проблема. На съвещанието Афоня радостно обяви, че поемаме този случай под наш контрол. И в оперативно-следствената група включват теб за оказване на практическа помощ.

— Защо мен? Да не би моето натоварване да е по-малко, отколкото на другите? Да не би само да седя със скръстени ръце? — възмути се Настя.

— Аска, не се заяждай. Аз се постарах, убедих Афоня. Погледни само какъв случай, а! Бонбонче! Средна ръка предприемач убил бременната си съпруга. Какво има толкова да се прави? Ти на бърза ръка ще събереш две и две и ще разрешиш случая. Какво му е лошото? Ами че аз заради теб се старах, глупаче такова. Никаква икономика, никаква политика, никаква мафия, дяволите я взели. Чиста проба вътрешносемеен случай, точно каквито ти обичаш. Защо сега се цупиш?

— Юра, всичко разбирам, освен едно. Защо случаят ще се разследва под наш контрол? Да не би да сме районно управление? Или е убит член на правителството? Щом е убита обикновена съпруга на обикновен предприемач, а освен това всички са сигурни, че лично той я е убил, какво общо има тук „Петровка“? Можеш да ме наричаш глупаче, идиотка или пълен кретен, но аз не разбирам.

Коротков прилежно огриза останките от онова, което доскоро беше кръгла зелена ябълка, и хвърли огризката в кошчето. Извади от джоба на дънките си кърпа, грижливо избърса ръцете си с нея и я заразглежда с повишен интерес, като намерена на местопрестъпление улика.

— Юра! — напомни му за себе си Настя. — Зададох ти въпрос. И докато не чуя отговора, с теб няма да обсъждаме въпроса по същество.

Той тежко въздъхна, бавно сгъна кърпата и я прибра в джоба си.

— На теб ти е наредил Афоня, нашият любим началник на отдела. На него му е наредил нашият любим генерал, началникът на Московското следствено управление. На началника на Московското управление е наредил нашият още по-любим генерал — началникът на ГУВД2. А виж, кой е наредил на началника на ГУВД — това не знам. Може да е било негова лична инициатива, може да са го помолили по приятелски, а може и да са му наредили. Но това вече е над моето ниво, Ася. Всичко, което е по-долу от началника на Московското управление, аз мога да проследя достоверно, но това, което е по-горе — ще прощаваш.

— Но поне това, което се отнася за нашия генерал и по-надолу, точна информация ли е? Или са само твои предположения?