Няма връщане назад

Решението я споходи неочаквано. На пазара. На пазара има всичко. Продукти, дрехи. Наркотици, оръжие, фалшиви документи. И крадци.

На другата сутрин Вячеслав отиде до най-близкия пазар. Колко години минаха, откак те с Лиза си купуваха дрехи от ей такива пазари? То зависи. Седем години — много ли са или малко? Преди седем години те и двамата, по образование инженери от хранителната промишленост, работеха в западащ месокомбинат и получаваха заплати от държавния бюджет, и то нередовно. После финландци купиха комбината, уволниха целия персонал, но съпрузите Боровенко успяха да се промъкнат в редиците на хората, отново приети на работа. Те наистина бяха кадърни инженери, Вячеслав имаше около четирийсет патента и две изобретения, Елизавета — малко повече от двайсет, и новите стопани оцениха това. Сега те са хора заможни, не купуват нищо от битаците. Макар че тук може да намериш дори много прилични неща, спор няма, но положението, положението… Човек, който печели пет хиляди долара месечно, просто не може да си позволи да се облича от пазарите. Така смяташе Лиза и макар че не споделяше тази позиция, Слава постъпваше, както иска жена му. Беше му все едно какво ще облече, стига да е удобно и да му стои добре, но нали е глупаво човек да спори за такива дреболии, има по-важни неща.

Вячеслав се огледа, пообиколи редиците и бързо си набеляза няколко фигури, които можеха да са интересни за него. За целта трябваше само да обърне внимание на постоянно избухващите конфликти и на хората, които веднага довтасваха, за да ги „укротят“. Понаблюдава още около половин час и от тези неколцина избра един: ако не бе главният авторитет, определено бе негов приближен, защото твърде смирено го поздравяваха търговците зад сергиите и твърде много напрежение имаше в очите им, когато го сподиряха с поглед.

— Ти ли си главният тук, човече? — тихо попита Слава, като приближи до него.

— Какъв ти е проблемът? — чу отговора „по същество“.

— Трябва ми добър инструмент. И към него — кадърен човек. Работата не е трудна. За теб — сто зелени за безпокойството, на него — петстотин за работата. Ще се разберем ли?

Цените, които назова, Боровенко бе измислил напосоки, нямаше представа колко струват подобни услуги.

— Ти за какъв ме имаш бе? — надменно тръсна пазарският началник.

Слава потрепери вътрешно, но се въздържа да се извини на бърза ръка и да си плюе на петите. А много му се искаше.

— За човек, който решава проблеми — усмихна се измъчено. — Ти нали решаваш проблеми?

— Е, и?

— Вземи да решиш моя. Или твоите услуги струват по-скъпо?

— Добре, да вървим, ще си погукаме.

„Гукането“ не трая дълго и проблемът бе формулиран по следния начин: не става дума за никакъв обир на жилище, просто е нужна помощ при търсене на човек, който разбира от брави и ключове, дори не за сейф, а просто за врата, фасулска работа. И нищичко престъпно, пази боже! Обещаха да намерят на Слава човек още до утре.