Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Няма връщане назад
Няма връщане назад - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Няма връщане назад

Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:

През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпност- ‘ та, написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 37 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. В Москва работят трима съавтори, които пишат най-успешните криминални романи в страната. Заплетените им сюжети и истории обаче са плод не само на умелите им пера, а и на една добре пазена тайна, която засяга интересите на много важни хора. Настя Каменская е въвлечена в разследването на друг случай — бременната съпруга на бизнесмен е намерена убита в стария си апартамент. Работата на Каменская се спъва както от липсата на улики, така и от необичайния портрет, който рисуват познатите на мъртвата Лена, и необяснимите бележки, намерени в дома й. Скоро Каменская се оказва ангажирана и от Катерина — дамата в групата на съавторите, която е в паника, след като по време на творческа среща на писателите е подхвърлена фалшива бомба. Настя трябва да разчита на способностите и опита си на детектив, за да открие връзката между случая с мъртвата млада жена и тримата автори, преди да умрат още хора.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 187
Перейти на страницу:

Домакинът скоро се върна, понесъл в двете си ръце вдигащи пара чашки. Нито чинийки, нито захарница, нито чинийка с бисквити. Нямаше дори въпрос иска ли тя захар или не и ако иска, колко. Не почерпка за гостенин, а раздразнено отношение, сиреч, добре де, пий си кафето и по-скоро да те няма. Странно, та нали Настя не бе поискала нищо, той сам предложи. Какво е това, неучтивост или пълна липса на представа за гостоприемство? Или добре премислена роля на един външно активен и агресивен, но вътрешно смазан от мъка човек, който дори зле разбира какво върши? И това е възможно.

Настя отпи и неволно се намръщи — въпреки молбата й, кафето се оказа силно и най-важното — горчиво.

— Извинете, може ли малко захар? — попита тя.

— Какво? Захар ли? — сякаш се пробуди от сън Сафронов. — А, да, разбира се, сега ще донеса.

Той донесе захарница, но пък не се бе сетил за лъжичка, така че трябваше да се върне в кухнята още веднъж. Но какво е това — истински смут пред лицето на внезапно стоварилата му се загуба, умело разиграван спектакъл или липса на елементарни навици в домакинството?

— И тъй, от март тази година с Елена вече ви свързваха близки отношения, така ли? — продължи Настя.

— Не, не е така. След онзи случай все така нищо не ни свързваше — отговори Егор доста рязко.

Какво пък, и такива неща се случват, помисли си тя, и дори по-често, отколкото някои хора предполагат.

— И все пак през август сте се оженили. Егор Виталевич, не ме карайте да ви измъквам думите с ченгел от устата.

— Но аз не разбирам каква е връзката между убийството и моите отношения с Лена преди брака ни! Вие просто протакате, защото не знаете как да разговаряте с мен, за какво да ме питате и къде да търсите престъпника!

Той отново взе да кипва и повиши глас. Интересно, защо ли не иска да говори на тази тема? Крие ли нещо? Нещо важно във връзка с мотива за убийството? Добре, каквото той не каже, ще го кажат други, за чуждите интимни отношения, кой знае защо, винаги се намират много свидетели, но би било добре да чуе и неговата версия на събитията.

— Егор Виталевич, трябва да разберем какъв човек е била жена ви, какъв е бил характерът й, как е разсъждавала. Чак след това ще можем да градим версии какво може да е направила, та в края на краищата да се стигне до трагедията.

— Ами питайте! Питайте ме за характера й, за вкусовете й, за увлеченията й, а не как са се развивали отношенията ни с нея! И не се опитвайте да ме измамите или объркате!

Ето на, започна се. Защо той се развилия така? Само преди няколко минути спокойно разказваше как се запознал с Елена и как за пръв път преспал с нея, предложи й кафе, сам каза, че им предстои дълъг разговор… и изведнъж… Нещо май не му хареса във въпроса на Настя? Хем въпросът беше най-обикновен и лесен за отговор: какво се е случило между март, когато „още нямахме никакви отношения“, и август, когато в паспортите на Егор и Елена са се появили печатите за сключване на брака им.

— Егор Виталевич, не искам да бъда груба, но ще трябва да ви помоля да не ми повишавате тон — тихо каза Настя. — Самият вие сте пожелали с убийството на жена ви да се занимават оперативни работници от „Петровка“, самият вие сте казали на своя приятел, заместник-министъра, че сте недоволен от работата на моите колеги от вашата територия, нарекли сте ги мързеливци, глупаци и сте ги обвинили в липса на професионализъм. Така е, нали?

Тя нямаше и представа какви точно думи е изрекъл Сафронов, когато се е обадил на своя познат в министерството, но тъй като Егор Виталевич не беше единственият на този свят, постъпил по подобен начин, Настя се сещаше приблизително какво казва човек в такива случаи. Защото повечето подобни разговори рано или късно стигат до детективите почти дословно.

Сафронов не отговори, а продължи да гълта горчивото кафе с израз на обида и гняв на красивото си лице.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 187
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)