Отписаният
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #22
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-019-3
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отписаният». Краткое содержание книги:
Браво… — помисли Фрязин, като изстина при мисълта колко време е изгубил напразно, а пълноценният свидетел — толкова осведомената съседка — си стои вкъщи.
А през това време бе разстрелян още един човек.
В столицата всеки ден стават убийства. Но толкова професионално е голяма рядкост. Изстрелът през улицата, над колите и пешеходците ще влезе в историята на криминалистиката.
А Турецки е уверен, че двете убийства са извършени от един и същи Вилхелм Тел. Такива стрелци се броят на пръсти.
— Тя в апартамента срещу вас ли живее? — попита Фрязин и си погледна часовника.
— Срещу мен е Рая. Дори не ходете там. Тя се оплаква от мен в милицията. Този, за когото непрекъснато питаш, бе толкова тих, а тя да извика кварталния заради него. Добре, че кварталният е добър човек. Дошъл, погледнал му документите, а за какво са говорили после, не зная.
И пак сви устни.
— Така… — промърмори Володя, като се боеше да повярва на късмета си. Никога не знаеш къде ще намериш, къде ще изгубиш. — Да не бъркате нещо? При него ли е идвал милиционерът и му е гледал документите? Защо не съобщихте веднага?
— Ами не си питал. И какво, трябва ли ти квартира? Да не изтърва симферополския. И за седмица мога да дам… Ох, разприказвах се с теб, а ростовският ей сегичка ще дойде!
И като махна с ръка, забърза към перона.
Няма що — има що… Фрязин си спомни този израз на Турецки. Значи възпроизвеждаме контурите на дадения случай. Преди да тръгне да убива, килърът първо е засечен от кварталния. Показал е документите си! После, според версията на Турецки, е гръмнал още един — самия прессекретар на вицепремиера… И то като знае прекрасно, че го търсят! А той, Фрязин, когото няма кой да съжали, като последен идиот се качва три пъти на влака в Подолск, където по искане на големия началник спираха южните влакове за Москва, за да може после откачените баба̀ да го сочат с пръст на перона, сякаш е някой луд, избягал от психиатрията.
Само спокойствие. Отрицателният резултат, както и провалената версия също са резултат (формулата за самоуспокоение на неудачниците.)
Разбира се, преди да плюе и маже, трябва да поговори с милиционера и съседките. За да е чиста следователската му съвест. И да сложи една тлъста точка на този квартирант. Но това утре.
Днес вече няма никакви сили.
13.
Серьожа видя генерал Тягунов за първи път, когато той пристигна в техния полк на инспекторска проверка от Генералния щаб. Полковник Романов, „бащицата“, гледаше писаря си умоляващо.
Надя, младата жена на „бащицата“, някогашна келнерка в столовата, агитираше Серьожа: „Измисли нещо!“ Тя тичаше при него всеки път, щом съпругът й отидеше в щаба на дивизията, на четирийсет километра от частта. Притискаше се с горещото си тяло към Серьожа, надничаше в очите му. В полумрака на неговата стаичка миришеше на стари хартии. Стените бяха облепени с изрезки от стари списания със сладострастни голи красавици — репродукции от старите майстори.
През затворените прозорци с плътни пердета се чуваше скриптенето на снега от полковия плац, който младите войници чистеха.
Серьожа не бързаше да отговори.
— Проверката е планова — каза той. — Научих за нея, преди да излезе заповедта. Каква е тази паника…
— Той се страхува от пенсионирането като от смъртта — шепнеше Надя и още по-силно се натискаше в него. — Ами аз? Като си го представя… по пижама. Или да играе домино. Бъррр… Какъв орел беше! Като те погледне, като си отвори устата! Не, по-добре тогава да го оставя.
Това е ясно като бял ден, помисли Серьожа, като се отмести леко. Ще отиде при зам.-полита. И ще продължава да тича при мен.
А спането с жената на командира е явно нарушение на воинската субординация. Затова Горюнов компенсираше подобни нарушения с прекалена услужливост към офицерите, които украсяваше с рога. След всеки акт на прелюбодеяние с младата му жена Серьожа се изпъчваше пред „бащицата“, изпиваше го с очи (впрочем твърде нахални), та на полковник Романов му ставаше зле. И се налагаше да прави забележка на подчинения си за прекаленото му чиноподчинение.
— Нищо не мога да отменя — каза той на Надя. — Комисията вече е тръгнала. Не е по силите ми да ги върна. Но дори не искам да се старая! Нека долетят. Въпросът е другаде — как ще ги посрещнем? Въпрос над въпросите — имам ли нужда от твоя мъж в сегашното му качество? Е, ще го пенсионират, ще изпратят пък друг. По-добре ли ще бъде? С една дума, докато самолетът лети, а това са няколко часа с междинните кацания, трябва да говоря с личния състав. Има ситуации, когато новата метла мете по-лошо от старата. При това новата метла понякога мете в ненужната посока, а докато й покажеш вярната…