Отписаният

Да чакам ли да убият още някого по подобен начин, че да открия някоя закономерност? Трябва да се залавям с трудоемката работа. Двамата потърпевши са били познати на Сергей Горюнов. Твърде интересен, но мъглив детайл. Трябва да се изясни що за съвпадение?

А в това време дотича Фрязин с последните новини от перона на Курската гара. Оказва се, че заподозреният, тоест наемателят на Мария Евксентиевна, в деня преди убийството мирно си е говорел с кварталния милиционер и дори му е показал документите си.

Макар че чакай, чакай… Първо, Александър Борисович, да попитаме защо с такава маниакална последователност, преминаваща в шизофренично упорство, броим този чичко за заподозрян? С какво се е провинил пред нас? Какво имаме против него, освен прословутата интуиция?

Стараех се да не гледам Слава в очите. А той ми съчувстваше, както можеше.

— Да вземем да разпитаме Горюнов? — попита Слава. — Видът му е такъв, сякаш е следващият. И не знае къде да се скрие.

— От него няма скриване — навъсено рекох аз. — Убиецът ще го види и застреля дори от камбанарията на храма „Иван Грозни“ в тълпа и сред много телохранители. Нима не е ясно?

Грязнов ме погледна изпитателно.

— Това означава ли, че всички предполагаеми потърпевши трябва да са под президентски надзор? — усмихна се Грязнов.

— Това означава само, че трябва час по-скоро да говорим с Меркулов — свих рамене. — Да помислим как да водим следствието по-нататък. Нека нашият шеф си поблъска главата.

— Какво да правя сега? — попита горкият Володя, който се беше изсилил ненавреме със своите новини за кварталния. — Да продължавам ли да търся свидетели? Да направя ли фоторобот на заподозрения, сиреч на квартиранта?

— Точно така — одобрих аз.

— Не можем да стоим със скръстени ръце и да чакаме кога шефът ще реши в каква посока да продължим следствието и как да живеем по-нататък — рече назидателно Слава.

— Защо да чакаме? — Отворих сейфа. Там тъкмо имаше неначената бутилка коняк за подобни случаи.

Много ясно, Слава се оживи. Володя — напротив — нацупи се като срамежлива мома.

— Нали не пиеше? — поинтересува се Слава. — Особено на работа. Така че не чакай, не стой в очаквателна поза кога шефът ти ще се натряска, за да съставиш компромат срещу него. Върви и съставяй фоторобота на този квартирант според показанията на свидетелите. А като се разведрят главите ни, ще ни покажеш какво е излязло.

Володя погледна мен, индиферентния, и излезе.

Наляхме си мълчешком чашите и пихме. После застинахме в блажено очакване, докато по тялото ни се разля топлина.

— Да вземем да преслушаме Горюнов? — предложи Слава. — Трябва да има някакви подозрения за убиеца. Младежът явно се е изплашил, макар да е помощник на заместник-министъра на отбраната. Убиха двамина негови приятели. Обществеността замря в очакване кой е следващият? Следващият е именно той. В такива условия хората съобразяват къде по-бързо от обикновено.