Отписаният

— Къде отивате? — крещеше той към членовете на комисията.

— Къде отивате, вашта мамица! Защо си напуснахте постовете? Я вижте другите глигани и елени! Тичат насам! Марш по местата!

Едва сега всички забелязаха, че преследването продължава с пълна пара. И се върнаха по местата си мълчаливо и безропотно. И пак ехтяха нови изстрели, прекъсвайки воя на кучетата.

Тягунов погледна момъка с интерес. Я виж как крещи на старшите офицери. Какъв е — цивилен, прост егер?

Но генералът така и не попита нищо за него. Беше му благодарен за упоението, което току-що изпита. Макар „най-упоителното“ да предстоеше.

После имаше сауна и руска баня с метлички и изгаряща пара. И този хитрец пак бе на висота.

Как шибаше кипналите телеса на московските началници! Сякаш чрез тях си отмъщаваше за всичките подчинени, които са мечтали някога така да „наложат“ бащиците-командири.

А началството само пъшкаше блажено и искаше още пара, викаха „още, още“ като жена, извадила късмет с любовника си.

И отново се появи въпросът: кой е този? В банята всички бяха принцове. Нито пагони, нито документи. Всички — в адамови костюми.

А интересът към личността на момъка растеше…

Много ясно, след банята — заповядайте на масата. Ще ви нагостим с каквото Бог дал. А за днес Бог е дал много, главно блажни работи, каквито можеш да видиш само в московските ресторанти. И главното, тези вкуснотии се сервираха от красиви, сочни млади жени със съблазнителни халатчета, ако дръпнеш коланчето — сами ще се разтворят.

И строгият председател на комисията пак мълчеше, макар да разбираше накъде бият домакините. Самият разпоредител, както и всички присъстващи, седяха размекнати от банята, загърнати с чаршафи, черпят… А на масата, на масата! Московските ресторанти ряпа да ядат!! Димящо глиганско, което преди малко е тичало и сега от него се носеха такива аромати. Ами местните гъби плюс топло и студено пушени и осолени меса… И всичко сервираха румени булки, на които след третата-четвъртата чашка можеш да си сложиш лапата малко по-надолу от талията им.

Има всичко, което можеше да си пожелае душата ти!

После се оказа, че това още не е всичко. Понеже нашият разпоредител извади отнякъде китара и събудилият се от пияна дрямка старичък „бащица“ се накани да поръча:

— Серьожа, изкарай моята любима! Знаете ли как пее? Пристигна при мен направо от консерваторията, а после направо от летището, беше си тръгнал след края на казармата и казва: не мога да живея без полка!

Гостите се спогледаха. Вече толкова бяха пийнали и се бяха разчувствали, че не възникнаха повече въпроси за статуса на тамадата. Нещо повече, като запя сърцераздирателно „Ой, ти, мраз, ти, мраз…“-мнозина се просълзиха, започнаха да припяват, а като изпя песента, взеха да се натискат да го целуват и прегръщат. Ах, почете ги, почете ги и това си е!