Битката при Верил [bg]

— Защо им е да правят това? — рече целителката.

— Заловихме десетки съобщения, нареждащи това. В никое не се споменава мотивация, в никое не се споменава накъде да се отправят пренасочените припаси. Искаш ли? — попита Кая, разклащайки манерката пред нея.

— Съмнявам се, че ще помогне на фокуса ми — отговори Миранда.

— Аз ще се заема с останалите. Наслаждавай се — каза Дийкън.

Миранда погледна към Кая.

— Не ме карай да те принуждавам — с широка усмивка отбеляза водачката.

Миранда колебливо отпи глътка. Кая наклони дъното на манерката, сякаш изливайки течен огън по гърлото й.

— Така е по-добре — каза тя. — Малко течна храброст не е навредила никому. А и тази среща, колкото и да е кратка, заслужава да бъде отпразнувана.

— Двете с теб имаме различни представи относно празнуването — задави се Миранда.

— Възможно е. Наистина ли се доверяваш на Червената сянка?

Червената сянка бе другото наименование на Лейн. По-точно — това бе наименованието на създадената от него легенда, с която си бе послужил, за да прикрие истината. Всяко извършено от него убийство, както и несъмнено стотиците, които не бе извършил, биваха приписвани на митичната Червена сянка. Някои гледаха на него като на закрилник, поразяващ богатите и корумпираните. Други го смятаха за страховита заплаха. Но всички се страхуваха.

— Склонна съм да поверя живота си в ръцете му — отговори момичето.

— И какво се очертава да ти донесе бъдещето? — продължи да разпитва Кая.

— Не зная. Но той най-сетне се съгласи, че на бранта трябва да бъде сложен край.

— Забавно. Съглашението направи няколко символични опита да го спре, когато беше убиец от безпрецедентен мащаб, но сега, когато е съсредоточил усилията си срещу войната, разлепват лицето му навсякъде, където сварят. Със сигурност показват какви са приоритети им — изрече с презрение водачката на Подронието, отпивайки яка глътка.

Обърна се да погледне към Дийкън.

— Той със сигурност не си губи времето. Почти е готов. Е, няма да ви бавя повече. Ще те помоля само за още едно нещо.

— Знаеш, че ще сторя каквото мога — каза Миранда.

— Ако това, с което си се заела, не проработи — каквото и да е то — ако се намериш без съюзници, а войната още вилнее — ела при нас. Прекалено ценна си, за да бъдеш захвърлена в един опит — каза Кая.

— Възнамерявам да отдам всичко на каузата си. Ако се проваля, няма да е останало нищо — рече девойката.