Поп, дама, вале [bg]

— И колко? — осведоми се с любопитство Драйер.

Изобретателят отговори подробно.

— А не мислите ли — каза Драйер с палави пламъчета в очите, — че вашето въображение може да се окаже много по-скъпо? Аз много уважавам и ценя чуждото въображение. Ако при мен дойде, да речем, човек и ми заяви: Драги господин директоре! Искам да помечтая. Колко ще ми платите, задето ще мечтая? — бих подхванал, мисля, преговори с него. А вие ми предлагате веднага нещо практично, фабрично производство, въплъщение и тъй нататък. Въплъщение — много важно! Да вярвам в мечта, съм длъжен, но да вярвам във въплъщението на мечтата…

Изобретателят отначало не разбра, после разбра и се обиди.

— С други думи, вие просто се отказвате? — попита той мрачно.

Драйер въздъхна. Изобретателят цъкна с език, кимна и се отметна в креслото, като ту сключваше, ту разделяше ръце.

— Това е трудът на моя живот — изрече той най-сетне, загледан в една точка. — Дванайсет години се трепах над това — над тази мекота, гъвкавост, стилизирана одухотвореност, ако мога да се изразя така.

— Можете — разбира се, че можете — потвърди Драйер. — И е даже много хубаво… Кажете ми — той пак хвана молива, — обръщали ли сте се вече към някого с такива предложения?

— Не — поклати глава изобретателят. — Сега ми е за пръв път. Аз току-що пристигнах.

— Вашата мечта е прекрасна — каза замислено Драйер. — Няма да го крия от вас — прекрасна е.

Другият неочаквано избухна:

— Стига сте повтаряли за мечтата, господине. Тя се сбъдна, тя се превърна в действителност — нищо, че съм бедняк и не мога да изфабрикувам тази действителност. Но дайте ми възможност да ви докажа… Казаха ми, че се интересувате от всичко ново. Само си помислете каква прелест е това, какво украшение, какво фантастично — позволете да кажа, даже художествено постижение.

— Да, но каква гаранция ми давате все пак? — попита Драйер, като се наслаждаваше на неочакваното забавление.

— Гаранцията на човешкия дух — рязко отвърна изобретателят.

Драйер се заусмихва:

— Това вече е нещо. Вие се връщате към моята постановка на въпроса. Това вече е нещо.

Той помисли и добави:

— Аз мисля да се насладя на вашето предложение, дано видя насън онова, което сте изобретили, или поне въображението ми да го попие. Сега не мога да ви кажа нито да, нито не. А вие се приберете — впрочем къде сте отседнали?

— Хотел „Видео“ — каза, силно развълнуван, изобретателят.

— Познато име — но не мога да си спомня откъде… „Видео“… Не, не го знам. Та ви казвам, приберете се, проверете още веднъж мечтата си, помислете няма ли да е грехота, ако фабриката обезцвети, изтормози, убие такава прелест — а после, да речем след седмичка, след десет дни, ще ви извикам — та елате и, ще прощавате, че ви го намеквам — малко по-подробно, по-доверчиво…