Поп, дама, вале [bg]

През първите дни, малко объркан, леко замаян, с тъпа болка в цялото тяло, Франц просто пребиваваше в ъгълчето си, като се мъчеше да не привлича внимание, и жадно следеше действията на атлета и на двете госпожици, запаметяваше техните професионални интонации и движения, и изведнъж, така неочаквано и нетърпимо живо си представяше сресаната на път коса и тъмния кок. После, ободрен от грижовните погледи на колегата, попил спокойните му намеци, започна и той да продава.

Запомни завинаги първия купувач — дебел господин, който поиска топка. Топка… В същия миг във въображението му тази топка заподскача, размножи се, разпадна се и той усети в главата си всички топки, всички топчици, всички топченца в магазина — големи кожени от съшити части, и кадифено-бели, с лилав подпис на фирмата, и малки, черни, корави като камък, и леки, прелеки, оранжеви, подскачащи с бъбрещ звук, и целулоидни, и въжени, и дървени, и кокалени, — а те се отърколиха на разни страни и оставиха само едно, сияещо като на реклама кълбо, когато купувачът спокойно добави: „Трябва ми топка за моето куче.“

— Третата лавица вдясно, на фирмата „Туфпруф“ — прошепна му мимоходом атлетичният колега, и Франц с радостна усмивка, с бисерна пот на челото, с мъгла по стъклата на очилата, се втурна, засуети се — и най-сетне я намери.

Сравнително скоро, само след месец, той съвсем свикна с работата, вече не се притесняваше, не се страхуваше да пита повторно говорещите неясно, даваше отвисоко съвети на плахите. Доста строен, доста широкоплещест, без закръгления задник на Пифке, но не и жилав като колегата-атлет, Франц с удоволствие отбелязваше своите преходи в огледалата и равнодушно предполагаше, че продавачките — онази червенокосата и онази с миризмата — тайно са увлечени по него. Той си купи автоматична писалка със сребърна кукичка за закачване, два фирмени молива, а в добра бръснарница си избръсна в полукръг врата. Пъпчиците в основата на носа отначало бяха напудрени, а после изобщо изчезнаха. Изстискани бяха и най-дребните младежки пъпчици, битуващи задружно от двете страни на носа, до ъглестите му ноздри. Вече не лъщеше вдлъбнатинката на брадичката и той всеки ден се бръснеше, унищожавайки не само коравата тъмна четина по бузите и врата, но и лекия пух на скулите. Той почна да се грижи за ръцете си и да използва ароматизирана вода за косата. Можеше да мине за най-приличен, най-обикновен продавач, да не беше леко хищната ъгловатост на ноздрите и някаква странна отмалялост в очертанията на устните, сякаш се е задъхал, а също и очите зад стъклата на очилата — тревожни, с нечист цвят, с винаги възпалени жилчици на бялото. Не беше хубаво и това, че един кафяв кичур имаше навика да се отлепя и да пада на слепоочието му, чак до веждата.