Смърт по сценарий [bg]

Задната врата на командния център се отвори рязко и един униформен полицай с мъка се изкачи по няколкото стълби, опитвайки се да държи на крака някакъв объркан и залитащ цивилен гражданин. Брайнард им помогна да влязат и полицаят внимателно остави другия да седне на пода.

— Този го намерих под едно от скелетата за камерите — обясни униформеният. — Помирисах дъха му, не е пиян. Ако съдя по раната отстрани на главата му, мисля, че някой го е ударил изотзад. Вече се обадих за линейка.

Човекът на пода имаше синя риза с логото на канал Е! а баджът на левия му джоб се беше завъртял със снимката надолу, затова го обърнах.

— По дяволите! — казах аз. — Джери, върни се на пулта.

— Какво става? Познаваш ли го? — учуди се Брайнард и побърза да се върне на стола си.

— Не. Никога преди не съм го виждал, но работи в канал Е! а на баджа му пише "оператор".

— Е, и?

Играя шах от седемгодишен и някъде през годините се научих да мисля с три, четири или пет хода напред. В момента обаче нямах никакво време да обяснявам на Джери какво се въртеше в главата ми.

— Дай ми картина от нашата главна камера и дай приближение към платформите върху скелетата на канал Е! — казах аз.

Джери насочи камерата на командния център към скелето на 50-а улица, като даде приближение към платформата с камерата на върха му.

— Изглежда си нормално — отбелязах аз. — Дай следващата. Къде точно го намери? — обърнах се аз към униформения. — Под кое скеле?

— На Шесто авеню.

Джери вече насочваше камерата към телевизионната платформа на 51-ва улица.

— Остави я тази! — извиках аз. — Дай другата в центъра! Шесто авеню!

Джери се наведе над пулта за управление и камерата бавно се завъртя в обратна посока. Беше ужасяващо бавно, сякаш гледаш как някой се опитва да маневрира самолетоносач.

— Дай лицето на оператора в близък план — казах аз.

Джери се фокусира върху лицето на човека. За няколко секунди ми се стори, че всичко си е наред, и вече започвах да се съмнявам в инстинктите си, когато изведнъж операторът отстъпи назад от камерата.

— Върни! — изкрещях аз. — Проследи го, проследи го!

Операторът се придвижи до края на платформата.

Държеше нещо в дясната си ръка. Изпъна ръка назад, сякаш се готвеше за дълъг пас.

— Това е стъкло! — каза Брайнард и приближи камерата към ръката на мъжа. — Прилича на бутилка.

В следващия миг той хвърли бутилката и тя полетя. Камерата проследи движението ѝ до най-малката подробност. Стъклото прелетя в дъга над Шесто авеню.

Не беше нужно да си шахматист, за да се досетиш какво ще последва.