Смърт по сценарий [bg]

Той натисна няколко клавиша и картината на мониторите се промени. Изведнъж се появи бомбаджията, който слизаше откъм северната страна на телевизионната кула.

— Пътна камера — уточни Брайнард. — Свързах всички пътни камери в радиус от шест пресечки към командния център още преди да започнем. За всеки случай.

Джери определено беше добър, но и човекът, с когото си имахме работа, не беше глупав. Сигурно знаеше, че много скоро ще го уловим на друга камера. В мига, в който стъпи на земята, разбрах защо беше важно да е далеч от камерите дори и за няколко секунди.

С едно бързо и почти недоловимо движение ясно открояващата се синя униформа на канал Е! се превърна в червено-оранжево-златиста тениска.

— Велкро — отбеляза Брайнард. — Доста ловко.

— Тук Команден център до всички! — грабнах микрофона аз. — Заподозреният е на земята и бяга. Свали униформата на канал Е! и в момента е облечен с джинси и червено-оранжева тениска със златисти ивици в стил шейсетте. Сега е пред сградата на "Тайм Лайф" и се насочва на запад към Петдесет и първа улица.

Сигурно си мислите, че с над сто полицаи в района нямаше да имаме никакви проблеми да задържим мъжа. Но не беше толкова лесно. Повечето от хората ни бяха разположени пред загражденията и сега трябваше да си проправят път назад през тълпата.

При нормални обстоятелства група нюйоркчани биха могли спокойно да се отместят от пътя, ако насреща им идва ченге, което крещи: "Пазете се, пазете се!", но тази вечер обстоятелствата бяха далеч от нормалните. Веднага след възпламеняването на коктейла "Молотов" хората бяха започнали да се блъскат, за да се отдалечат на безопасно място, и което беше по-лошо — не всички от тях бяха на едно и също мнение къде беше това безопасно място. В момента всички се блъскаха като обезумели и си проправяха път, разбутвайки с лакти околните, без значение дали пред тях се намираше бременна жена, или ченге, преследващо луд.

Неколцина от униформените успяха да си пробият път през тълпата и се втурнаха към 51-ва улица.

— Няма никакъв шанс да успее — каза Брайнард.

В този миг мониторите ни се оцветиха в лилаво.

— Мамка му! Този хвърли димна бомба! — възкликна Брайнард.

Димната завеса не беше гъста като във филмите, но все пак свърши работа. Брайнард се върна към общия план.

— Ето го — казах аз.

Шарената тениска се насочваше към лабиринта от павилиони за храна в южната част на 51-ва улица.

— Сър, оттук го виждаме от птичи поглед, но хората ни на улицата не могат да видят и на два метра пред себе си.

— Да, но може да гледат нагоре — казах аз и натиснах копчето на микрофона. — Заподозреният е при редицата от павилиони за храна на Петдесет и първа. В момента се намира между жълто-син чадър на павилион за хотдог и червено-бял, на който пише "Фалафел".

Димът бързо се разнасяше и успях да видя как неколцина от униформените колеги яростно си проправяха път през тълпата по посока на указаните цветни чадъри.