Смърт по сценарий [bg]

21

Двамата с Кайли бяхме в нашия офис на третия етаж. Под "нашия офис" имам предвид сивото помещение с високи тавани и територия колкото половин стадион, запълнено с две дълги редици еднотипни бюра, няколко паравана и почти никакво уединение. Да бъдеш ченге винаги е имало своите предимства, но комфортът на работното място определено не е сред тях.

— Шефът иска аз да съм вътре, а ти отвън. Имаш ли нещо против да сме разделени? — попита Кайли.

За секунда си помислих, че се шегува, но после разбрах, че говори сериозно. Бяхме партньори и за нея това означаваше да работим колкото може по-близо един до друг.

— Има смисъл в това. Всичко ще бъде наред — казах аз.

— Не мога да повярвам, че това е първият ми ден в отдел "Специални клиенти" на Нюйоркската полиция и ще ми се наложи да работя във вечерна рокля — усмихна се тя.

— Нека не споменаваме за това на Омар. Не искам да ревнува — отвърнах.

— Ще трябва да кажа на Спенс, че ще нося микрофон. Предполагам, че ме разбираш. Не мога просто така да говоря на въздуха.

— Всъщност той ще ти бъде доста добро прикритие. Ще можеш да говориш с Командния център, а отстрани ще изглежда така, сякаш вие двамата…

В този миг чух отчетливо потракване на токчета върху покрития с плочки под. Обърнах се и я видях да се приближава към бюрото ми. Черил Робинсън. В момента, в който срещна погледа ми, тя се усмихна (за втори път днес) с онази нейна убийствена усмивка, която може да озари цяла стая, дори и да е тъмна като нашия офис.

— Здравей, Зак. Това сигурно е новият ти партньор детектив Макдоналд — каза тя и протегна ръка. Двете жени си стиснаха ръцете. Не знам защо се почувствах неудобно, но се опитах да го скрия.

— Аз съм Черил Робинсън, психолог на отдела — представи се тя.

— Кайли Макдоналд, новата на изпитателен срок в отдел "Специални клиенти" — отвърна Кайли. — Надявам се, че не сте дошли тук, за да се ровите в съзнанието ми, защото се опасявам, че в момента е доста претоварено. А и бързам да се прибера у дома, за да проверя дали роклята, която ще нося довечера, ще прикрива добре кобура на глезена ми.

— Предполагам, че ще работите сред тълпата в "Радио Сити" — каза Черил.

— Тълпата… — замислено каза Кайли. — Е, така или иначе беше в плановете ми за вечерта, това е една от радостите на това да си омъжена за телевизионен продуцент. Сега обаче ще ми платят да го правя и съм щастлива, че двамата със Зак ще имаме възможност заедно да заловим първия си престъпник. Ситуацията е изцяло печеливша. Радвам се, че се запознахме, Черил, но трябва да тичам към къщи, за да се преоблека.

— Внимавай да не строшиш някой крак — усмихна се Черил.

Двамата се загледахме след Кайли, която бързо се отдалечаваше.

— В случай че не си забелязала — обадих се аз, — тя обича работата си като ченге.