Окото на света

Членовете на Съвета изгледаха мрачно Кен и после тихо се разпръснаха. Всички, с изключение на Харал Люхан, който закрачи с вдървилия се от гняв старец, като му говореше спокойно. Ковачът беше единственият, който умееше да се спогажда и намираше някакъв разум в думите на свадливия Кен.

Ранд пристъпи към баща си, приятелите му тръгнаха след него.

— Никога не съм виждал майстор ал-Вийр толкова ядосан — бяха първите думи на Ранд, при което Мат го изгледа с негодувание.

— Кметът и Премъдрата рядко се разбират помежду си — отвърна Трам. — А днес — по-малко от всякога. Това е всичко. Почти във всяко село е така.

— А какво се разбра за Лъжедракона? — обади се Мат, а Перин нетърпеливо добави:

— А Айез Седай?

Трам бавно поклати глава.

— Господин Фейн не знаеше много повече от това, което каза пред всички. Най-малкото пък неща, които да ни засягат. Спечелени и загубени битки. Превзети и върнати градове. Всичко това става в Геалдан, да се благодарим на Светлината. Войната не се е разпространила, поне доколкото знае господин Фейн.

— Битките ме интересуват — рече Мат, а Перин добави:

— Какво ви разказа той за тях?

— Мен битките не ме интересуват, Матрим — отвърна Трам. — Но съм сигурен, че по-късно ще ви разкаже всичко за тях, с найголяма охота. Това, което ме интересува, е, че по нашите места не се налага да се тревожим за тях, поне доколкото Съветът може да прецени. Не виждаме никаква причина Айез Седай да дойдат дотук в похода си на юг. Що се отнася до пътя им на връщане, те едва ли ще предпочетат да пресекат Гората на сенките или да преплават Бялата река.

Ранд и другите двама младежи се изкикотиха. Имаше три причини, поради които до Две реки не можеше да се стигне по друг път, освен от север, през Таренов сал. Мъгливите планини бяха първата преграда, разбира се, и то най-сериозната, на запад, но Тресавището блокираше в не по-малка степен достъпа до околността. А откъм юг течеше Бялата река, носеща името си от това, че скалите и камъните разпенваха водите й. А пък отвъд Бялата река се простираше Гората на сенките. Малцина от народа на Две реки изобщо бяха преброждали Бялата река, а и дори някой да беше успял, не беше се върнал да разкаже. Като цяло обаче се смяташе, че Гората на сенките се простира на стотина мили ширина на юг, без никакви пътища или селце, и че е пълна с вълци и мечки.

— Значи с това нещата приключват за нас — каза Мат, като че ли малко разочарован.

— Не съвсем — отвърна Трам. — След някой и друг ден смятаме да изпратим хора до Девенов просек, а също и до Стражеви хълм и дори до Таренов сал, за да уговорим стражеви наблюдения. Също така конни патрули около Бялата река и около Тарен, и постове между тях. Трябваше да се уговори още днес, но само кметът се съгласи с мен. Другите така и не могат да разберат защо трябва да си провалят Бел Тин в скитосване из Две реки.