Къртицата
- Автор: Николов Любомир
- Год: 1981
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къртицата». Краткое содержание книги:
— Ще говоря откровено. Не помня нищо. Кулата ме привлече… Сам не разбирам защо се качих горе.
Нод Карлар внимателно се взря в лицето на пленника, помисли малко и кимна.
— Вярвам ви. Вие имате невероятно устойчива психика, но паметта ви е била изтрита с най-радикалните методи. И все пак нещо е останало, щом познахте кулата. Сега ще се опитаме да изясним какво знаете. Не се тревожете. Ако говорите откровено, не ви заплашва нищо.
Той стана, отвори масивната каса, извади от нея няколко предмета и ги сложи на бюрото. Бързия хвърли поглед към тях и сърцето му отново бясно заблъска в гърдите. Вълнението му не убягна от погледа на Нод Карлар. Явно доволен, ръководителят на Центъра седна на мястото си и кимна към бюрото.
— Ние не знаем предназначението на тези предмети, но вие навярно ще ги познаете. Избрали сме ги случайно. Ако ни обясните за какво служат, ще ви покажем и други. Само искам да ви предупредя. Някой от тях може да се окаже оръжие. Не се изкушавайте да го употребите. Все едно, оттук не можете да избягате.
Потискайки напрежението си. Бързия се изправи с добре изиграна неохота. Вече знаеше какво да прави. Протегна ръка към първия предмет — черен, овално издължен, с удобни вдлъбнатини за хващане. Гласът му излетя от гърлото дрезгав и тревожен:
— Това е микровибрационен резач. Реже всичко, освен някои специални, свръхустойчиви сплави. Погледнете, хваща се така… тук се натиска… Ще позволите ли да го изпробвам върху бюрото?
Алената качулка мълчаливо кимна и очите под нея смаяно се вгледаха в черния предмет, който потъваше в лакираната дървена повърхност.
Базил изключи резача, остави го настрани и посегна към следващия предмет — широк кафяв пояс с масивна тока и шест малки кутийки, закачени по него през равни интервали. С напрежение на волята сдържаше треперенето на ръцете си, докато закопчаваше колана.
— Сега ще трябва да погледнете по-отблизо. Елате насам.
Нод Карлар се измъкна от креслото и направи няколко крачки към пленника.
— Не, по-близо. Сега гледайте внимателно. Поясът е на кръста ми. Натиска се тук. И тук също. Всичко е готово. А сега…
Беше напрегнал мускулите си предварително и сега всичко стана за секунда. Сграбчи с две ръце ръководителя на Центъра, стремително повдигна тялото му и го захвърли към стената. Нод Карлар още се търкаляше по килима, когато Базил с ръце на пояса се метна към прозореца. За миг пред очите му се мярна широката мрежа, опъната един етаж по-долу, но падането веднага спря и антигравитационният пояс плавно го понесе нагоре, към черното небе. Зад гърба му яростно зарева сирена.
Дори за Бурдан това беше прекалено. Няколко секунди той стоя пред екрана с изкривено от гняв лице, сетне се опомни и погледна към Кар. На лицето на секретаря саркастичната усмивка безнадеждно се бореше с благоразумното печално изражение. Господин съветникът стисна зъби, изкашля се и заговори:
— Приготви заповед, Кар. Нод Карлар се обвинява в държавна измяна и съучастие в бягството на затворник, от нулев клас, раздел строго секретен. Да бъде арестуван веднага, независимо от резултатите на преследването.
— Слушам, господин съветник. Ще заповядате ли нещо друго?
— Папката с личното дело на избягалия затворник да бъде донесена при мене веднага след арестуването на Карлар. На нейно място да се остави папка със следните документи: снимка, име, клас и заповед всички сведения за беглеца да се изпращат лично до мене. Това е. Върви.
Секретарят бързо излезе от кабинета. Бурдан се приближи към екрана. В своя кабинет ръководителят на Центъра за лоялност задъхано ревеше заповед след заповед. Навярно все още се надяваше.
„С тебе е свършено, Карлар — помисли съветникът. — Свършено е, както беше свършено с Ирзал. Той също се надяваше, че ще съумее да се измъкне, но ние двамата бяхме решили съдбата му. Тримата знаехме тайната на Синята кула и това беше прекалено много. Но и двама са много. Един от нас трябваше да изчезне. Съжалявам, Карлар, аз бях по-бърз.“
На екрана Нод Карлар даваше заповед за излитане на реактивните изтребители.
Редките светлини под него бързо се отдалечаваха. Мъглата ги поглъщаше една по една. После облаците го обгърнаха и всичко наоколо се разтвори в студения, влажен мрак. Но той продължаваше да лети нагоре. След минута достигна открито пространство и над главата му се ширна чистото нощно небе, обсипано с милиони ярки звезди. Сред тях като меки жълти прожектори висяха двете луни. Под призрачната нощна светлина облаците долу бавно премятаха своите разрошени тела. Тук-там лъчите на двете луни обливаха със сребро някое надигнато крайче, но след миг то спадаше и пак се сливаше със синьочерните грамади.