Лисичи крал
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лисичи крал». Краткое содержание книги:
Двама от виновниците вече са загинали от ръката му, но Тал няма да се откаже, докато не разкрие причините за убийствата и не накаже техния поръчител. Но Конклавът е наложил своята цена за членството: той трябва да разследва Лесо Варен, магьосник с ужасна мощ. За тази цел се налага да служи на херцог Каспар Оласко. Трябва да положи клетва за вярност пред човека, който вероятно е наредил избиването на семейството му, та дори това да означава да издири враговете на херцога — членовете на Конклава и приятели на самия Нокът.
— Разбирам замисъла като цяло, скуайър, но няма ли по-преки пътища?
— Не, доколкото виждам. Най-добрата ми възможност беше лейди Гаворкин, но Короната в никакъв случай не би одобрила брака й с един беден провинциален скуайър от Островите.
— Особено сега — изсмя се Каспар.
— Да — съгласи се Тал с измъчена усмивка. — Но дори да се бях въздържал по отношение на принца, мисля, че бъдещето ми е някъде другаде. И след като вече изглежда, че перспективите ми в Ролдем са нищожни… — Сви рамене.
— Помислихте си, че с моя помощ ще се издигнете — довърши Каспар.
— Да, ваша светлост.
— Доста умен избор — каза Каспар. — Трябват ми умни хора — стига в бъдеще да се въздържате от изкушението да унизявате публично принцове. Има един капитански пост за вас в Опардум.
— Капитанство? — Тал се усмихна. — Както казах, опитах военния живот, ваша светлост, и не го намирам за подходящ за дарбите ми.
— Само титла. Ако желаете, можете да продължите да се наричате „скуайър“, защото никой няма да ви отдава чест и никой няма да ви кара да марширувате по плаца. Имам много капитани… и повечето не носят униформа.
— Аха — отвърна Тал, уж чак сега е разбрал. — Търсите си агент.
— Агент е подходяща дума. Фактор — също. Или представител, зависи от нуждата. Каквато и да е титлата, функцията е една: да ми служите с непоклатима вярност и енергия. Наградите ще са в пълно съответствие с усилията ви.
Тал допи виното си.
— Да стягам ли багажа?
— Скоро — отвърна Каспар. — Ще се задържа тук още седмица, после към Риланон и визита на краля на Островите, след това се връщам в Опардум. Не сте официално на служба при мен, докато не стигнем в Опардум. Причините ще ви бъдат разяснени тогава.
— Междувременно обаче ще сте под моя закрила — продължи херцогът. — Ще уведомя мимоходом принц Матю, че ще приема като лично оскърбление, ако и един косъм падне от главата ви, след което ще го уверя, че ви отпращам колкото се може по-далече от Ролдем.
— Може би след три години ще можете да се върнете, за да защитите шампионската си титла. Ще е неловко, но дотогава Матю поне ще е имал време да премисли. — Помълча и добави развеселено: — А може би дотогава някой друг ще е убил тоя надут глупак.
Каспар стана: знак, че разговорът е приключил.
— Върнете се в квартирата си и се постарайте да не се въвличате в неприятности, скуайър.
— Да, ваша светлост — отвърна Тал.
Херцогът напусна през една врата, а Тал излезе през другата, където го чакаше Амафи. Махна с ръка на новия си камериер да го последва и напускаха двореца, този път през главната порта.
— Е, какво се случи, ваше великолепие? — попита Амафи.
— Вече сме на служба при херцог Каспар Оласко. Бившият убиец се ухили вълчи и рече:
— Е, значи издигането ни към величие започва!
— Да — отвърна Тал, макар вътрешно да чувстваше, че ги очаква по-скоро пропадане в покварата.
Корабът пореше пенестите гребени, тласкан от напористия вятър към най-величествения град, който Тал бе виждал. Не, поправи се той, по-величествен, отколкото можеше да си въобрази.
Риланон се издигаше на фона на хълмовете, смайващо творение от цветен камък и изящни арки. Ярките лъчи на късното следобедно слънце очертаваха обрамчения му от дълбоки сенки силует. Тал беше слушал историята му: как Лудия крал, Родрик Четвърти, повелил градът да бъде пресъграден, като всяка сива фасада се подмени с ярко обагрена каменна облицовка. Кралете Луам, Патрик и сега Риан бяха продължили с проекта и днес всяка сграда в столицата на Островното кралство бе образец на великолепие. Шедьовър от мрамор и гранит, Риланон сияеше в бяло и розово, жълто и кехлибар, с жилки пурпур, зелено, червено и синьо, осеяли щедро всичко. Тал и Амафи стояха на носа на кораба на херцог Каспар, и гледаха града в няма възхита.
Глас зад тях каза:
— Това първото ви посещение ли е, скуайър?
Тал се извърна към херцога и се поклони, преди да отвърне:
— Да, ваша светлост.
Амафи отстъпи дискретно назад, та господарят му и херцогът да си поговорят насаме.
— Аз съм от тези, които най-много се гордеят с отечеството си, скуайър — каза херцогът. — Опардум е величествен град по свой начин, но ще Призная, че при първа гледка никой град не може да се сравни по красота с Риланон.
— Длъжен съм да се съглася, ваша светлост. Чел съм истории… — Направи усилие да влезе в ролята си. — Баща ми настояваше да изуча историята на Кралството. — Обърна се и махна с ръка. — Но това… това е неописуемо.
— Да, нали? — Херцог Каспар се засмя. — Ако някой поведе война срещу Островното кралство, ще е трагедия да се опустоши такова чудо. Ще е много по-добре градът да бъде принуден да се предаде, вместо да се щурмуват тези кули, не сте ли съгласен?