Лисичи крал
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лисичи крал». Краткое содержание книги:
Двама от виновниците вече са загинали от ръката му, но Тал няма да се откаже, докато не разкрие причините за убийствата и не накаже техния поръчител. Но Конклавът е наложил своята цена за членството: той трябва да разследва Лесо Варен, магьосник с ужасна мощ. За тази цел се налага да служи на херцог Каспар Оласко. Трябва да положи клетва за вярност пред човека, който вероятно е наредил избиването на семейството му, та дори това да означава да издири враговете на херцога — членовете на Конклава и приятели на самия Нокът.
— Мислех си, че сте младеж с необикновено чувство за хладнокръвна преценка. Какво ви накара да направите нещо толкова неприсъщо?
Тал вдигна чашата си и по навик помириса виното. Отпи и каза:
— А, това трябва да е новата реколта от Крушуин в Гарвановия лес!
Каспар учудено вдигна вежда.
— Разбирате от вино, Талвин. Да, пристигнало е миналия месец и кралят бе така добър да задели няколко бутилки за мен. Но отговорете на въпроса ми.
Последното бе отправено с най-заповедния тон, с който Каспар се бе обръщал досега към него.
— Принц Матю е грубиян — отвърна кратко Тал.
— Вярно, но едва ли е единствен сред благородниците в Ролдем. Защо трябваше да го унизите публично?
— Защото не можех да го убия и да избегна палача — отвърна Тал и отново отпи от виното, за пауза. — Ако не беше кралска особа, щях да го призова на дуел за чест.
— О? — Херцогът отново повдигна вежда. — За чия чест? Определено не вашата, нали? Изглеждате прагматичен човек, не робувате на надути благороднически принципи.
Осъзнал, че не е обмислил това достатъчно добре, Тал отвърна:
— Честта на една дама, сър.
— Имате спор с принц Матю заради дама?
Тал разбра, че това няма да издържи по-сериозно разглеждане, ако версията прозвучи прекалено неправдоподобно, затова импровизира:
— Не заради спор, а в защита. Въпросната дама е вдовица, а принцът е проявил… прекален ентусиазъм в ухажванията си.
— Аха, значи трябва да е лейди Гаворкин — изсмя се Каспар. — Аз също подочух някои дворцови клюки.
Тал сви рамене.
— С дамата бяхме близки. Аз не проявявам интерес към брак, но тя си търси нов съпруг, стига обстоятелствата да позволят, защото Короната вече обмисля да й отнеме някои имения и тя се страхува, че ще изгуби приходите си.
Каспар прекрати по-нататъшния коментар с думите:
— Знам положението й. Ако я видят публично в компанията на Матю, други заинтересовани благороднически синове ще я отбягват. Разбирам.
Тал не беше сигурен дали Каспар е повярвал на версията. Все пак той бе заложил само на едно подхвърляне, направено от лейди Гаворкин при неотдавнашната му следобедна визита: че намира принца за отблъскващ.
— Все пак — изкикоти се Каспар — трябваше ли наистина да го накарате да се разреве като дете?
— По-добре, отколкото да го убия — отвърна Тал.
— Не съм убеден — каза Каспар. — Създадохте си много лош враг, защото склонността към прошка не е присъща за Матю. Той е единственият член на кралската фамилия, който би използвал властта си, за да отмъсти за лично оскърбление. Може вече да е обявил възнаграждение за главата ви. На ваше място бих се пазил от наемни убийци, млади ми Хокинс.
— Точно затова дойдох при вас.
— Пред краля бих могъл да упражня известно влияние, а и съм ви в дълг. Но с Матю… — Херцогът разпери безпомощно ръце и сви рамене.
— Матю няма да посмее да ме напада пряко, ако съм на служба при вас, ваша светлост. Реших да приема предложението ви за работа.
Каспар се отпусна в креслото си.
— Разбирам повода, но прилича на доста внезапен обрат, да го кажем направо.
— Отдавна мисля за предложението ви, ваша светлост, и то сериозно. Надявах се обаче, че ще мога да си намеря добър пост в някой търговски концерн в Саладор, Ран или Батира. Може би познавате местния им агент, Куинси де Касъл?
Леко трепване в очите на Каспар разкри, че лъже, когато отвърна:
— Познавам го, да. Но защо в търговията? Тал помълча, после въздъхна.
— Благородническата ми нишка е много тънка, ваша светлост. Главата на фамилията ни всъщност едва ли знае за съществуването ми, защото съм племенник на трети братовчед, много далечен роднина. — Продължи тихо: — Честно казано, получих титлата „скуайър“ само благодарение на ловка манипулация на един местен магистрат, близък по бащина линия. А земите, които вървят с тази титла, не носят никакъв приход. — Върна се към нормалния тон и продължи: — За да напредна в обществото, ми трябват две неща: богатство и слава. Бих могъл или да вляза в армията — и честно казано, опитах за известно време, но трепане на таласъми в студения север също не е пътят… или да се оженя изгодно. Но за да се оженя изгодно, ми трябват богатство и слава. Затворен кръг, разбирате ме.
— Да, разбирам ви.
— Така че дойдох на изток. Тук е мястото, където политиката и търговията предлагат възможност на човек, не на запад. Там всичко се свежда до дълг и служба, но тук човек може да намери перспективи. Да стана шампион на Двора на майсторите ми донесе слава. А ако мога да се издигна финансово с помощта на де Касъл и партньорите му, тогава ще имам и богатство.