Лисичи крал
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лисичи крал». Краткое содержание книги:
Двама от виновниците вече са загинали от ръката му, но Тал няма да се откаже, докато не разкрие причините за убийствата и не накаже техния поръчител. Но Конклавът е наложил своята цена за членството: той трябва да разследва Лесо Варен, магьосник с ужасна мощ. За тази цел се налага да служи на херцог Каспар Оласко. Трябва да положи клетва за вярност пред човека, който вероятно е наредил избиването на семейството му, та дори това да означава да издири враговете на херцога — членовете на Конклава и приятели на самия Нокът.
Един от многото слуги на Двора стоеше до него и усърдно презареждаше всяко блюдо, та поднесеното да изглежда свежо. Тал изчисли цената на сервирането и се удиви колко скъпо излиза поддържането на Двора на майсторите. Всеки благородник можеше да посещава Двора свободно, за да усъвършенства изкуството на фехтовката. Богатите от простолюдието можеха да го използват срещу помощна, макар и доста висока такса и мнозина предпочитаха да го правят, по политически причини. Но като цяло цената за поддръжката на това дворцово начинание тежеше на Короната.
Тал се замисли разсеяно колко ли богатство трябва да управлява крал Карол. Припомни си една книга, която беше чел, за крондорския търговец Рупърт Ейвъри, и наново си помисли доколко ли са преувеличени сумите, споменати от самовъзвеличилия се герой. Докато седеше сам в малката си колиба на Острова на чародея, Нокът на сребърния ястреб си бе мислил, че цифрите вероятно са много раздути, за да подкрепят претенцията на автора за личната му значимост в историята на Крондор. Но сега, като се замисли колко огромен е дворецът в Ролдем и каква е цената на поддръжката само на Двора, да не говорим за финансирането на ролдемския флот, осъзна колко наивен е бил някогашният Нокът. Някъде от паметта му изплува фразата „Добре е да си крал“ и макар да не можеше да си спомни кой точно от учителите му я бе изрекъл, вече бе склонен да се съгласи.
За един кратък миг си помисли, че е на границата да разбере алчността за власт у херцог Каспар.
После видя как в салона влезе друга голяма група и без да поглежда повече натам, разбра, че е пристигнал принц Матю. Премисли отново плана си, както го беше правил вече безброй пъти, откакто се бе оформил в главата му предната седмица. С отскорошния си героичен акт при спасяването на херцога и след одобрението на краля точно сега имаше най-добрата възможност да го осъществи, без да свърши на дръвника на палача или да го удавят дискретно в залива.
Отпи бавно от виното си и тръгна към принца и внушителния му антураж. Принц Матю беше суетен човек, въпреки факта, че за трийсетте си години бе оформил доста голямо шкембе на слабата си иначе фигура. Придаваше му комичния вид на голямо влечуго, опитващо се да смели още по-голяма топка. Все пак принцът успяваше героично да прикрие прекомерния излишък с помощта на жакета, плътно впит около кръста му и с подплънки на раменете. Косата си носеше късо подстригана, обилно намазана с помада и сресана напред, за да прикрива бързото олисяване; имаше и тънки мустачки — сигурно отделяше часове за ежедневното им оформяне. Освен това носеше малък монокъл в златна рамка, изделие от светлочервен кварц, внасян от Квег, през който държеше да гледа всичко и всички.
Тал изчака докато го забележат, и се поклони.
— А, скуайър — поздрави го небрежно принцът. — Хубаво е, че се върнахте. Съжалявам, че не се видяхме на приема, но бях неразположен.
Според дворцовия слух в нощта преди галавечерята в чест на Каспар принцът бе изпил толкова вино, че не смеел да се отдалечи на повече от две крачки от тоалетната в покоите си, за да не би раздразнените му черва да се възбунтуват неочаквано.
— Загубата е за мен, ваше височество. Хубаво е, че сте се възстановили.
— Дуелирахте ли се вече? — попита принцът.
— Току-що приключих, ваше височество.
— О, жалко. Надявах се на някой съперник днес.
Принцът беше посредствен фехтовач, но по политически причини рядко губеше дуел. Тал не се съмняваше, че е чакал в близките стаи за преобличане под утешителните ръце на някоя масажистка, докато го известят, че шампионът е приключил с упражненията си.
— Не е проблем, ваше височество. Все още не съм напуснал салона, тъй че ще съм щастлив да се изправя срещу вас, стига да приемете това малко предизвикателство.
Хората от свитата на принца се заспоглеждаха. В най-добрата си форма принцът щеше да е жалък спаринг-партньор за Тал дори в най-лошата му форма, а и шампионът на Двора на майсторите едва ли щеше да позволи да го победят: досега не беше изгубвал дуел и ако продължеше да печели до следващия турнир на Двора на майсторите, щеше да стане неоспоримият майстор на всички времена.
Принц Матю се усмихна насила.
— Жалко. Вече си ангажирах противниците.
Наблизо стояха трима млади фехтовачи, сред тях — и младият Анатолий. Лицето му грееше от възторг. Той пристъпи напред и заяви: