![11/22/63 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/0/6/11-22-63-bg-download.jpg)
11/22/63 [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-271-46206-1
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «11/22/63 [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко започва с Джейк Епинг, тридесет и пет годишен учител по английски, от град Лисбън Фолс, щата Мейн, който си докарва допълнителни доходи, като преподава вечерни гимназиални класове. Той дава на учениците си задача да опишат събитие, което е променило живота им и едно от съчиненията го разтърсва — покъртителен, страховит разказ за нощта преди около петдесет години, когато бащата на Хари Данинг се прибира вкъщи и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Това есе се оказва повратна точка за Джейк — след като го прочита, неговият живот, както и животът на Хари Данинг преди това, както историята на цяла Америка през 1963 г., се обръща с главата надолу. Малко по-късно неговият приятел Ал, собственик на местна закусвалня, му разкрива една тайна: неговият килер е всъщност портал към миналото, отвеждащ към една конкретна дата през 1958 г. Скоро Ал увлича Джейк в мисията, по която самият той се е вманиачил — да предотврати убийството на Кенеди. Така започва новият живот на Джейк под името Джордж Амбърсън в един различен свят — света на Айк, Кенеди и Елвис, на големите американски коли, на училищните танци по чорапи, за да не се издраска лакирания под на салона и на вездесъщия цигарен дим. От невзрачния малък градец Дери, Мейн (където му се налага да се занимае с проблема на Данинг) до миловидното градче Джоуди, Тексас, където Джейк се влюбва и с това се излага на сериозен риск, всеки обрат неизменно го води към един неуравновесен самотник на име Лий Харви Озуалд и към Далас, където миналото се оказва главоломно напрегнато, а световната историята може напълно да се промени. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова правдоподобно. Нито толкова плашещо.
— А непременно ли трябваше да го убиваш? Не можеше ли, знам ли, да му припишеш вината за някакво престъпление?
— Може и да можеше, ама аз вече се бях разболял. Пък и не знам дали щях да се справя, даже да бях здрав. Изглеждаше по-просто да го затрия веднъж завинаги, когато се убедя, че е бил той. Като да размажеш оса преди да е успяла да те ужили.
Аз замълчах и се замислих. Часовникът на стената показваше десет и половина. В началото на разговора Ал беше казал, че сигурно ще се чувства добре докъм полунощ, но от пръв поглед се виждаше, че доста е преувеличил.
Върнах двете чаши в кухнята, изплакнах ги и ги оставих да се отцедят. Имах чувството че в главата ми фучи торнадо, но вместо крави, огради и листове хартия, това торнадо вихреше имена: Лий Озуалд, Боби Озуалд, Марина Озуалд, Едуин Уокър, Фред Хамптън, Пати Хърст. Заедно с тях се въртяха и доста ярки абревиатури като декоративни фигурки, изтръгнати от капаците на луксозни коли — Дж.Ф.К, Р.Ф.К., М.Л.К., САО. Циклонът имаше и свой собствен глас, който повтаряше две руски думи отново и отново с провлачен южняшки акцент: „Похода, сука“ — „върви, кучко“.
5
— Колко време имам, за да реша? — попитах.
— Не много. Закусвалнята ще изчезне в края на месеца. Говорих с адвокат да видя дали мога да спечеля малко време — да пробвам да ги съдя или нещо такова — но той не ми даде особени надежди. Виждал ли си такава табела в магазин за мебели: „Договорът ни за наем изтече, тотална разпродажба“.
— Да.
— В девет от десет случая това е само търговски трик, но моят случай се явява десетият. При това не ти говоря за някой магазин с подбити цени, дето се намъква на моето място, говоря за Бийн, а като става дума да търговия на дребно в щата Мейн, Ел Ел Бийн е най-голямата горила в джунглата. Дойде ли първи юли, закусвалнята ще се изпари като Енрон. Но това не е най-големият проблем. До първи юли и аз може да съм се изпарил. Стига ми само да настина и ще умра от пневмония за три дни. Може да направя инфаркт или инсулт. Или без да искам сам да се затрия с тия хапчета Оксиконтин. Сестрата, дето ме навестява през деня, всеки ден ме пита дали внимавам да не прекалявам с дозата. Аз наистина внимавам, ама пак я виждам как се тревожи, че някоя сутрин, като дойде, аз ще съм хвърлил топа, щото съм се надрусал толкова, че съм изгубил бройката. Освен това тия хапчета малко затрудняват дишането, пък мойте дробове вече са прецакани. И като капак на всичко, доста съм отслабнал.
— Сериозно? Не бях забелязал.
— Не ми се прави на умник, приятел — като стигнеш на моите години, тогава да те видя. Във всеки случай искам да вземеш и това, заедно с тетрадката — той ми подаде ключ. — За закусвалнята е. Ако ме потърсиш утре и сестрата ти каже, че съм се поминал през нощта, ще трябва да действаш бързо. Ако приемем, че изобщо решиш да действаш, де.
— Ал, нали не се каниш да…
— Просто за всеки случай. Защото това е много важно, Джейк. Лично за мен, нищо друго не е по-важно. Ако някога си си мечтал да промениш света, сега имаш шанс да го направиш. Да спасиш Кенеди, да спасиш брат му. Да спасиш Мартин Лутър Кинг. Да спреш расовите размирици. Може би дори да предотвратиш Виетнам. Само да се отървеш от окаяния скитник, приятел, и може да спасиш милиони животи.
— Звучи адски примамливо, но няма нужда да вземам ключа. Утре слънцето ще изгрее и ти още ще се возиш на нашето голямо синьо возило.
— Деветдесет и пет процента сигурно. Ама не е като да е напълно сигурно. Вземи проклетия ключ.
Взех проклетия ключ и го сложих в джоба си.
— Ще те оставя да почиваш.
— Само още нещо преди да тръгнеш. Трябва да ти кажа за Каролин Пулин и Анди Калъм. По-добре седни, Джейк. Ще отнеме няколко минути.
— Изтощен си, имаш нужда от сън.
— Ще спя, като пукна. Сядай долу.
6
След като открил заешката дупка, както той я нарече, отначало на Ал му било достатъчно да я използва за купуване на провизии и, за да урежда по някой и друг залог при един букмейкър от Луистън, така че да натрупа малко капитал в тогавашни пари. Освен това от време на време си вземал кратка почивка на езерото Себаго, което било пълно с вкусна и съвсем ядлива риба. По онова време хората се тревожели за последиците от тестване на ядрени бомби, но опасността от живачно отравяне от риба, плувала в замърсени води, била още далеч напред в бъдещето. Той нарече тези разходки (понякога оставал там вторник и сряда, друг път се застоявал чак до петък) миниваканции. Времето винаги било хубаво (защото винаги било същото време) и ловът винаги бил успешен (той сигурно улавял поне някои от рибите отново и отново всеки път).