![11/22/63 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/0/6/11-22-63-bg-download.jpg)
11/22/63 [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-271-46206-1
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «11/22/63 [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко започва с Джейк Епинг, тридесет и пет годишен учител по английски, от град Лисбън Фолс, щата Мейн, който си докарва допълнителни доходи, като преподава вечерни гимназиални класове. Той дава на учениците си задача да опишат събитие, което е променило живота им и едно от съчиненията го разтърсва — покъртителен, страховит разказ за нощта преди около петдесет години, когато бащата на Хари Данинг се прибира вкъщи и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Това есе се оказва повратна точка за Джейк — след като го прочита, неговият живот, както и животът на Хари Данинг преди това, както историята на цяла Америка през 1963 г., се обръща с главата надолу. Малко по-късно неговият приятел Ал, собственик на местна закусвалня, му разкрива една тайна: неговият килер е всъщност портал към миналото, отвеждащ към една конкретна дата през 1958 г. Скоро Ал увлича Джейк в мисията, по която самият той се е вманиачил — да предотврати убийството на Кенеди. Така започва новият живот на Джейк под името Джордж Амбърсън в един различен свят — света на Айк, Кенеди и Елвис, на големите американски коли, на училищните танци по чорапи, за да не се издраска лакирания под на салона и на вездесъщия цигарен дим. От невзрачния малък градец Дери, Мейн (където му се налага да се занимае с проблема на Данинг) до миловидното градче Джоуди, Тексас, където Джейк се влюбва и с това се излага на сериозен риск, всеки обрат неизменно го води към един неуравновесен самотник на име Лий Харви Озуалд и към Далас, където миналото се оказва главоломно напрегнато, а световната историята може напълно да се промени. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова правдоподобно. Нито толкова плашещо.
— И намери ли снимката?
— Материалът за абитуриентите си беше там. Това винаги е история за първа страница в малките градове, но след като се върнах от пътуването си в ’58-ма, снимката беше на момче с нескопосана прическа ала Бийтълс, застанало на подиума и надписът под снимката беше: „Първенецът на випуска Тревър «Бъди» Бригс говори пред абитуриентите“. Бяха изброили всички завършващи — имената бяха само стотина — и Каролин Пулин не беше сред тях. Така че проверих историята за абитуриентите през ’64-та, когато по принцип е трябвало да завърши, ако не е била толкова заета да се възстановява от огнестрелна рана в гръбнака. И, бинго! Нито снимка, нито специално споменаване — тя просто беше включена в списъка между Дейвид Плат и Стефани Рудиър.
— Просто едно от децата, така ли?
— Така. След това потърсих името й в архива на вестника и намерих няколко резултата след ’64-та. Не много, три или четири. Нищо фрапиращо, обикновена жена, живееща обикновен живот. Учила бизнес администрация в Университета на Мейн, после специализирала в Ню Хампшир. Намерих още една история от ’79та, почти към края на съществуването на вестника. „Студентка от Лисбън Фолс печели националното състезание по отглеждане на лилии“. Имаше и нейна снимка — стоеше на собствените си два здрави крака и държеше печелившото цвете. Живееше… живее… не съм сигурен, кое от двете е правилно да се каже, сигурно и двете… в един град близо до Олбъни, Ню Йорк.
— Женена? Деца?
— Не мисля. На снимката тя държи лилията и на лявата й ръка не се вижда пръстен. Знам какво си мислиш — не се е променило кой знае какво, само дето не е парализирана. Но откъде можеш да си сигурен? Тя живееше на съвсем различно място, влияеше върху живота на съвсем различни хора. Хора, с които никога не би се запознала, ако Калъм я беше прострелял и тя си беше останала във Фолс. Разбираш ли ме?
В интерес на истината, беше много трудно да се каже така ли е или не, но аз се съгласих с него, за да може да си довърши историята преди да е припаднал. Възнамерявах да му помогна да си легне преди да си тръгна.
— Опитвам се да ти кажа, Джейк, че миналото може да бъде променено, но никак не е лесно. Онази сутрин аз се чувствах като някой, който се мъчи да се измъкна от найлонов чорап — тъкмо го изхлузиш донякъде и той пак се свие и остане все така стегнат. Накрая струва ми се просто се наложи да го разкъсам.
— А защо е толкова трудно? Да не би миналото да не желае да бъде променено?
— Нещо не желае миналото да се променя, изобщо не се съмнявам. Но е възможно! Ако се подготвиш за пречките, които ще те очакват, е възможно — Ал ме погледна, очите му блестяха на изпитото му лице. — В общи линии, историята на Каролин Пулин завършва с „И тя заживяла щастливо“, не мислиш ли?
— Да.
— А сега погледни под корицата на тетрадката, дето ти дадох, приятел, и виж дали няма да си промениш мнението. Една малка изрезка, която разпечатах днес.
Отворих тетрадката и намерих картонен джоб. За събиране на паметни бележки и визитни картички вероятно. Вътре беше сложен само един сгънат лист. Аз го взех, отворих го и дълго го разглеждах. Беше компютърна разпечатка на първа страница на Уикли Лисбън Ентърпрайс от осемнадесети юни, ’65-та. Заглавието гласеше: „Учениците, завършващи през ’65-та, се дипломират със смях и сълзи“. На снимката един плешив мъж, прибрал плоската си шапка под мишница, за да не падне от главата му, се беше навел към усмихнато момиче в инвалидна количка. Той държеше единия край на дипломата, а тя другия. „Каролин Пулин постига важна победа в дългия си път към пълно възстановяване“, пишеше отдолу.
Погледнах Ал объркан.
— Но щом си променил миналото и си я спасил, откъде се взе това?
— Всяко пътуване е първо, приятел, нали помниш?
— О, боже. Значи, когато си се върнал, за да спреш Озуалд, всичко, което си направил, за да спасиш Пулин е било изтрито?