![11/22/63 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/0/6/11-22-63-bg-download.jpg)
11/22/63 [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-271-46206-1
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «11/22/63 [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко започва с Джейк Епинг, тридесет и пет годишен учител по английски, от град Лисбън Фолс, щата Мейн, който си докарва допълнителни доходи, като преподава вечерни гимназиални класове. Той дава на учениците си задача да опишат събитие, което е променило живота им и едно от съчиненията го разтърсва — покъртителен, страховит разказ за нощта преди около петдесет години, когато бащата на Хари Данинг се прибира вкъщи и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Това есе се оказва повратна точка за Джейк — след като го прочита, неговият живот, както и животът на Хари Данинг преди това, както историята на цяла Америка през 1963 г., се обръща с главата надолу. Малко по-късно неговият приятел Ал, собственик на местна закусвалня, му разкрива една тайна: неговият килер е всъщност портал към миналото, отвеждащ към една конкретна дата през 1958 г. Скоро Ал увлича Джейк в мисията, по която самият той се е вманиачил — да предотврати убийството на Кенеди. Така започва новият живот на Джейк под името Джордж Амбърсън в един различен свят — света на Айк, Кенеди и Елвис, на големите американски коли, на училищните танци по чорапи, за да не се издраска лакирания под на салона и на вездесъщия цигарен дим. От невзрачния малък градец Дери, Мейн (където му се налага да се занимае с проблема на Данинг) до миловидното градче Джоуди, Тексас, където Джейк се влюбва и с това се излага на сериозен риск, всеки обрат неизменно го води към един неуравновесен самотник на име Лий Харви Озуалд и към Далас, където миналото се оказва главоломно напрегнато, а световната историята може напълно да се промени. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова правдоподобно. Нито толкова плашещо.
— Ти дори не успя да стигнеш до ’63-та, а?
Той не отговори нищо, но и не отклони погледа си от мен. Очите му, които бяха изглеждали сълзливи и мътни в закусвалнята по-рано същия следобед, сега блестяха. Изглеждаха почти младежки.
— Защото за това става въпрос, нали? Далас, 1963 г.
— Точно така — отвърна той. — Аз трябваше да се откажа, но ти не си болен, приятел. Ти си здрав, в разцвета на силите си. Ти можеш да се върнеш и да го спреш.
Той се приведе напред и очите му не просто блестяха, те направо горяха.
— Ти можеш да промениш историята, Джейк. Разбираш ли? Джон Кенеди може да оцелее.
4
Известни са ми основните положения на трилъра като жанр — достатъчно трилъри съм прочел в живота си. Знам, че най-важното е постоянно да държиш читателя в напрежение и да го караш да се съмнява. Но ако изобщо сте научили нещо за моя характер въз основа на изключителните събития от онзи побъркан ден, ви е ясно, че аз исках да съм напълно сигурен. Кристи Епинг беше станала Кристи Томпсън (нали помните: момче среща момиче на терен на АА) и аз бях съвсем сам. Двамата нямахме дори деца, за чието попечителство да се борим. Бях добър в професията си, но бих излъгал ако кажа, че работата ми предлагаше кой знае какви предизвикателства. Единственото преживяване в живота ми, което може да мине за приключение, беше едно пътуване след колежа. С един приятел обиколихме на стоп Канада, но като се има предвид ведрия характер и отзивчивостта на повечето канадци, и това приключение не беше кой знае колко вълнуващо. А сега изведнъж ми се отваряше възможност да стана ключова фигура в американската, та даже и в световна история. Така че, да, да, да, много исках да бъда сигурен.
Но в същото време се страхувах.
— Ами, ако нещо се обърка? — допих си чая на четири големи глътки и ледените кубчета се удариха в зъбите ми. — Ако, да речем, успея да го спася, но това влоши нещата, вместо да ги оправи? Ами, ако се върна и открия, че Америка е под фашистки режим? Или, че земята е толкова замърсена, та хората трябва постоянно да носят газови маски?
— Тогава пак ще се върнеш — каза той. — Обратно на девети септември, ’58-ма, в дванадесет без две минути по обед. И така ще отмениш всичко, което се е случило. Нали помниш, всяко пътуване е първо.
— Добре, ами ако промените са толкова радикални, че твоята малка закусвалня изобщо не си е на мястото?
Той се засмя.
— Тогава ще се наложи да доизживееш живота си в миналото. И нима това ще е толкова лошо? Ти си учител по английски и пак ще можеш да преподаваш, ама изобщо няма да ти се наложи. Аз прекарах там четири години и натрупах цяло богатство. Искаш ли да знаеш как, Джейк?
Може би и сам бих се сетил, но предпочетох да поклатя глава отрицателно.
— Залози. Много внимавах, защото не исках да привличам внимание и особено не ми се щеше горилата на някой букмейкър да ми строши краката. Но пък ако знаеш предварително кой е победителят във всички значими спортни събития между лятото на ’58-ма и есента на ’63-та можеш да си позволиш да си внимателен. Не казвам, че ще можеш да си живееш като крал, защото това би било опасно. Казвам само, че нищо няма да ти пречи да живееш комфортно. И мисля, че закусвалнята още ще си е там. Беше си на мястото за моето връщане, пък аз промених доста неща. Всеки го прави. Даже само да идеш до магазина за хляб и мляко и променящ някак бъдещето. Чувал ли си за ефекта на пеперудата? Това е една научна фантасмагория, дето накратко се свежда до…
Тук той се закашля. За първи път, откакто бях влязъл. Грабна една попивателна кърпа от кутията, покри с нея устата си и се преви напред. От гърдите му се надигна отвратителен ръмжащ звук. Сякаш половината му вътрешности се бяха разхлабили и се удряха помежду си като блъскащите се колички в увеселителен парк. Накрая пристъпът свърши. Той погледна салфетката, направи гримаса, сгъна я и я изхвърли.
— Извинявай приятел, тая орална менструация е отвратителна.
— Леле боже, Ал!
Той сви рамене.
— Какво пък, ако сам не можеш да се шегуваш със себе си, какво ти остава? До къде бях стигнал?
— Говореше за ефекта на пеперудата.
— Вярно. Означава, че малки събития мога да имат големи, кажгоде, последствия. Идеята е, че ако някой вземе та убие пеперуда в Китай, четиридесет години по-късно — или пък сто — в Перу има земетресение. Това и на теб ли ти звучи толкова откачено, колкото на мен?
Наистина звучеше откачено, но аз се сетих за един от най-популярните парадокси на теорията за пътуване във времето и му го сервирах.
— Ами ако се върнеш и убиеш собствения си дядо?
— Защо, мамка му, ти е притрябвало да правиш такова нещо?