Издирваният

Соренсън се обърна на юг и тръгна с големи крачки по замръзналия чакъл. Мина покрай задните входове на затворен ресторант, малък бар и занемарен мотел, до който светеше малък денонощен супермаркет.

После спря.

Следваше широко празно пространство, след което се виждаше друг ресторант, още един бар и тъмно голо поле чак до далечната бензиностанция.

— Нека приемем, че не са се нуждаели от ядене и пиене, не са имали намерение да пренощуват тук и не им е трябвал бензин, иначе са щели да използват по-близката бензиностанция — обобщи Соренсън. — Защо тогава отново се връщат тук?

— Заради денонощния магазин — отвърна Гудман. — Искали са да купят нещо от там.

Заобиколиха и влязоха през главния вход. Помещението беше ярко осветено от студени луминесцентни лампи; миришеше на изветряло кафе, претоплени сандвичи и препарати за почистване. Отегченият продавач зад касата дори не вдигна глава. Соренсън погледна към тавана. Охранителни камери липсваха.

Рафтовете бяха отрупани с пакетирана и консервирана храна, хляб, сладкиши, тоалетни принадлежности. Конкуренция им правеха автомобилните аксесоари — туби с масло, антифриз и течност за чистачки, пластмасови поставки за чаши и сгъваеми лопатки за сняг. Продаваха се още гумени ботуши, непромокаеми чорапи и бельо по един долар, евтини тениски, евтини дънкови ризи и брезентово работно облекло.

Соренсън внимателно огледа щандовете с дрехи, а след това извади служебната си карта и се насочи към касата. Човекът зад нея вдигна глава.

— С какво мога да ви помогна? — попита той.

— Интересува ме кой е бил тук между дванайсет и двайсет и дванайсет и половина тази нощ.

— Аз — отвърна продавачът.

— Без клиенти?

— Само един.

— Кой?

— Висок кльощав мъж с костюм и вратовръзка.

— Без връхна дреха?

— Приличаше на човек, който е притичал от колата си. Без достатъчно време да измръзне. Иначе клиентите са рядкост. Нали виждате, че сме насред нищото?

— Видяхте ли колата му?

— Според мен беше паркирал отзад — каза продавачът. — Но това е само предположение.

— Какво си купи този мъж? — попита Соренсън.

Продавачът започна да навива лентата на касовия апарат, която се беше проточила на плота. Палецът му проследи бледото мастило на печатащото устройство, прескочи няколко касови бележки и спря на една, която съдържаше единайсет артикула.

— Шест стоки, плюс междинна и обща сума и ресто.

— В брой ли плати?

— Вероятно, след като съм му върнал ресто.

— Не си спомняте, така ли?

— Не съм обърнал внимание. Това не е работа мечта, госпожо.

— Какво е купил?

Продавачът се зае да изследва лентата.

— Три от една и съща стока, плюс още три от друга.

— Какви по-точно са били тези стоки? Всичко това се е случило тази нощ. Не говорим за някакви стари покупки, не очакваме да демонстрирате чудеса с паметта си.

— Вода — отвърна продавачът. — Сега си спомних. Три бутилки вода от хладилника.

— Друго?

Той отново се приведе над лентата.