Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Откъде?
— От материята.
— Е, това вече е новина.
— Не разбираш какво искам да кажа. — Удари с пръст по масата. — Атомите в организма ми са абсолютно еднакви с атомите на тази маса или с атомите на която и да било далечна галактика. Всички те са еднакви. Разликата е във формата на организация. Какво, мислиш, свързва атомите така, че да образуват живи клетки?
— Хм… не знам.
— Дали е някаква «жизнена сила»? Дали е дух? Дали е Бог?
— Може би…
— Не, сине — каза той, поклащайки глава. — Онова, което свързва атомите в живите клетки, са законите на физиката. Ето това е основният въпрос. Виж, как може една съвкупност от неодушевени атоми да образува жива система? Отговорът е в съществуването на закони на «безкрайно сложното». Всички проучвания показват, че системите се организират спонтанно, изграждайки все по-сложни структури, които функционират съгласно законите на физиката и могат да бъдат описани с математически уравнения. Един физик, Нобелов лауреат, дори доказа, че уравненията, описващи неорганични химични процеси, са сходни с уравненията, описващи моделите на поведение на висшите биологични системи. Казано по друг начин, живите организми са всъщност продукт на невероятно усложняване на неорганичните системи. И това усложняване не е резултат от дейността на някаква «жизнена сила», а на самоорганизиращата се материя. Една молекула например може да бъде изградена от милион атоми, свързани по специфичен и сложен начин, а функциите ѝ се контролират от толкова сложни химически структури, че напомня град. Разбираш ли какво искам да ти кажа? — Хм… да. Тайната на живота не е в атомите, които съставят молекулата, а в структурата им, в сложната им организация. А тази структура съществува, защото се подчинява на законите за самоорганизацията на материята. По същия начин, по който животът е продукт от усложняването на инертната материя, съзнанието е продукт от усложняването на живота. Ключовият фактор е сложността на организацията, а не материята. — Мануел отвори едно чекмедже и извади книга с рецепти, която разгърна напосоки. — Виждаш ли тези букви? С какво мастило са напечатани?
— Черно.
— Представи си, че вместо черно мастило печатарят беше използвал червено. — Затвори книгата и я размаха. — Това ще промени ли съдържанието на тази книга?
— Разбира се, че не.
— Очевидно. Онова, което изгражда същината на една книга, не е цветът на мастилото, с което са изписани буквите, а информационната структура. Няма значение дали мастилото е черно, или е червено, важно е информационното съдържание на книгата, нейната структура. Аз мога да прочета романа «Война и мир», отпечатан с шрифт Times New Roman или с Arial в друго издание, но книгата ще си остане същата. При всички обстоятелства това ще е романът Война и мир на Лев Толстой. И обратно, ако имам Война и мир и Ана Каренина, отпечатани с един и същи шрифт, например Times New Roman, това няма да ги направи еднакви, нали? Следователно определящият фактор не е шрифтът, нито цвета на мастилото, а структурата на текста, неговата семантика, неговата организация. Същото е и с живота. Няма значение дали животът се базира на въглеродни атоми, на кристали или нещо друго. Онова, което прави живота, е информационната структура, семантиката, сложната организация. Аз се казвам Мануел и съм професор по математика. Могат да махнат атома А от тялото ми и да го заменят с атома В, но ако информацията се запази, ако структурата остане недокосната, аз ще продължа да съм си аз. Могат да ми подменят всички атоми, замествайки ги с други, но аз ще продължавам да съм си аз. Всъщност доказано е, че в рамките на един човешки живот се подновяват почти всички атоми. Но въпреки това аз съм си аз. Да вземем «Бенфика» и да сменим всички играчи. «Бенфика» си остава, продължава да си е «Бенфика», независимо дали играе този или онзи футболист. Не футболистът А или В прави отбора «Бенфика», а семантиката и информационната структура. Същото е с живота. Няма значение какъв точно атом в кой точно момент изгражда дадена структура. Онова, което ни интересува, е структурата сама по себе си. Стига атомите да направят възможно съществуването на информационната структура, която определя моята идентичност и функциите на органите ми, животът е възможен. Разбираш ли?