Застрашеният вид
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-640-7
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Застрашеният вид». Краткое содержание книги:
„ХОРА… КЪДЕ СМЕ?“
Четиридесет и осем души, оцелели от катастрофата на полет 815 на „Океаник Еърлайнс“, се събуждат на неизвестен тропически остров. Приятели, врагове, „странни птици“ — те трябва да се сплотят, да станат добър екип, за да оцелеят. Но островът няма да позволи това да се случи така лесно…
Защитничката на природата, Фейт Харингтън, е една от най-ценните фигури, която може да помогне за оцеляването. Изстрадвайки своето минало, разкъсвана между чувството за вина и ниското й самочувствие, Фейт ще трябва да се бори с реалността, заобиколена от непознати във вражеската обстановка, която предоставя островът.
Ще даде ли мистериозната обстановка възможност на Фейт да започне живота си наново? Или младата жена ще стане първата жертва на опасния остров?
Когато най-сетне заобиколи едно голямо парче от самолета, единственото нещо, което видя, бяха хора, събрани в кръг, които гледаха нещо на земята. Чуха се приглушени стонове и викове на изненада. После един от зяпачите промени позата си и тя видя двама мъже, които, вкопчени един в друг, се биеха на пясъка в центъра на кръга. За своя изненада тя разпозна в единия от двамата Саид — онзи, който палеше огньовете. Другият беше Сойер — Фейт го бе виждала още няколко пъти да се рови по малко в багажите, когато мислеше, че никой не го гледа, но не беше говорила с него от първата им неловка среща при огъня. Бащата на Уолт — Майкъл, бе влязъл в кръга и безпомощно размахваше ръце, опитвайки се да спре двамата мъже, които си разменяха удари. Останалите зрители на боя се задоволяваха само да наблюдават безучастно, сякаш бяха на боксов мач. Уолт вече бе успял да се пъхне напред и гледаше с ококорени очи двамата мъже.
Самата Фейт също застана и зазяпа ужасена боя. Саид стовари глухо юмрука си и после злобно блъсна Сойер в слънчевия сплит. Сойер се поколеба за миг, а после се изправи и хвърли шепа пясък в очите на другия. Двамата се стовариха тежко на земята, като продължаваха усърдно да се млатят с юмруци. Изведнъж нещо се раздвижи в далечната част на кръга и след миг се появи Джак, следван от госпожица Високи скули и брадатия англичанин от снощи. Джак се хвърли напред почти незабавно.
— Ей, спрете веднага — извика той. — Спрете! Стига!
Той сграбчи Сойер и го откопчи от Саид. Саид беше явно готов да го последва, но Майкъл го хвана, преди да успее.
Двамата мъже продължаваха да си крещят с прегракнали гласове, но Фейт се извърна, отвратена от този спонтанен изблик на насилие. Защо хората не можеха просто да живеят и да оставят и другите да живеят? Тя нямаше представа, защо се биеха двамата мъже, но бе сигурна, че нищо не би ги оправдало. Положението беше тежко за всички. Защо трябваше да го правят още по-тежко?
Фейт реши, че последните двайсет и четири часа е прекарала предостатъчно време в компанията на други хора. Възползва се, че вниманието на всички бе отвлечено в друга посока, и се измъкна. Щеше да й се отрази добре да поседи сама, да се отпусне и да се отдаде на мислите си, без никой да я тревожи.
Заобиколи по края джунглата, като вървеше бързо и тихо, докато загуби от погледа си останките от самолета и хората на брега. После забави крачка, за да се полюбува на морския бриз, който шумолеше през листата от едната й страна, и на прибоя от другата. Тя вървеше и не откъсваше очи от джунглата с надеждата, че ще зърне още веднъж райския папагал.
Сред листата имаше много птици, но никоя не приличаше на тази, която търсеше. Без да забравя, че този път се е отдалечила повече от обикновено от плажа, направи няколко крачки под сенките на дърветата, но изведнъж се закова на място. Сърцето й биеше лудо и тя бе завладяна от неустоимото желание да се върне на слънчевия открит безопасен плаж.
„Нищо чудно, помисли си. Кой би желал да налети на онова, което издаваше снощните чудовищни звуци, каквото и да бе то“.
Но дълбоко в себе си знаеше, че това не бе единствената причина за страха й. Имаше нещо друго, заради което идеята да навлезе в тази дълбоко девствена природа я вълнуваше и плашеше.
Осъзна това и сви вежди. Подобно чувство беше крайно нетипично за нея. Някои от най-щастливите спомени от детството й пазеха усещането, че е жива част от природата — тогава, когато, изгубила пътя, но съвсем спокойна, се скиташе из горите зад родната къща. Усещаше шумата под краката си, небето над главата си, дивия живот, смолата, листата наоколо и знаеше, че всичко е наред.
Не, определено за нея не бе нормално да се бои да остане сама сред природата. Някои неща винаги я плашеха, но не и това…
10
Тами се обърна и й се усмихна с ръце на волана. Фейт усети нервно присвиване в стомаха.
— Почти стигнахме — каза весело австралийката.
Фейт се насили да се усмихне, не й се искаше другата жена да разбере колко нервна бе. Непознатите места и хора винаги я притесняваха, особено когато не знаеше какво да очаква. Взираше се през прозореца на микробуса и се чудеше как ли изглежда лабораторията на МАЖ, Дали нямаше да се окаже някое огромно лъскаво, свръхмодерно място, пълно с елитни биолози, на което да се почувства като последния галфон.
„Не се скапвай“, спомни си тя думите, които сестра й повтаряше хиляди пъти. В крайна сметка тя също беше на път да се превърне в елитен биолог. Не я ли бяха приели в една от най-тежките докторантски програми в страната? Не беше ли учила цяла година при световноизвестния доктор Луис Арельо? Потръпна и си каза, че едва ли е най-подходящо сега да споменава точно това име…