Познай кой се върна

— Виждам, че си се събудила — каза тя. — Ако обичаш, слез долу.

Емили бавно се измъкна от леглото, облече си една риза, долнището на анцуга от плувния екип и чифт плетени чорапи. Спомените от предишната нощ я връхлетяха и й подействаха толкова успокояващо, колкото взимането на дълга гореща вана. Емили и Триста бяха прекарали остатъка от предишната нощ танцувайки като полудели, като към тях се беше присъединила и групичка момчета. По пътя към къщата на семейство Уийвър не спираха да си говорят, въпреки че и двете бяха изтощени. Преди Емили да слезе от колата, Триста я беше докоснала по ръката.

— Радвам се, че се запознахме — беше прошепнала тя. Емили също се радваше.

Джон, Мат и Аби седяла на кухненската маса и сънливо се взираха в купичките си със зърнена закуска.

— Здрасти, народе — каза приветливо Емили. — Има ли нещо друго за закуска, освен мюсли и палачинки?

— Според мен закуската не е основният ти проблем в момента, Емили.

Емили се обърна и кръвта й се смрази. Чичо Алън стоеше вдървено до плота, а на изсеченото му, загрубяло лице беше изписано разочарование. Хелене се наведе към печката със същото строго изражение. Погледът на Емили нервно прескачаше от Мат към Джон и Аби, но никой от тях не й отвърна.

— И така. — Хелене започна да крачи напред-назад из стаята, а квадратните токчета на обувките й потракваха по дървения под. — Знаем къде сте били снощи.

Емили се сви в стола си и усети как бузите й пламват. Сърцето й започна да бие като полудяло.

— Искам да знам чия беше тази идея. — Хелене обикаляше около масата както ястреб кръжи около плячката си. — Кой поиска да излезете с тия ученици от общинското училище? Кой реши, че можете да пиете алкохол?

Аби подгони едно самотно зрънце в купата си. Джон се почеса по бузата. Емили стисна здраво устни. Тя със сигурност нямаше да каже нищо. Заедно с братовчедите си щяха да проявят солидарност и да запазят мълчание за свое собствено добро. Така бяха постъпили Емили, Али и останалите преди няколко години, при един от редките случаи, когато ги бяха хванали, че вършат нещо нередно.

— И така? — каза Хелене с остър глас.

Брадичката на Аби потрепери.

— Беше Емили — изригна тя. — Тя ме заплаши, мамо. Знаеше за училищния купон и ме накара да я заведа. Взех Мат и Джон с нас, за да ни пазят.

— Какво? — ахна Емили. Почувства се така, сякаш Аби я бе ударила през гърдите с големия дървен кръст, който висеше на вратата. — Не е вярно! Как бих могла да знам за някакво си парти? Та аз не познавам никого, освен вас!

Хелене изглеждаше отвратена.

— Момчета? Емили ли беше виновна?

Мат и Джон бяха забили погледи в купите си и кимнаха мълчаливо.