Познай кой се върна

Тя бе толкова завладяна от тази мисъл, че не видя брат си Майк, докато той не застана пред нея. Беше облякъл тениската си с щампа на Плейбой под униформеното сако на „Роузууд дей“ и носеше гривната си на състезател по лакрос. На нея беше гравиран неговият отборен псевдоним, който, по незнайни причини, беше Бивол. Ариа не посмя да попита защо — това сигурно беше някаква тяхна си шега за пениса му или нещо такова. С всеки изминал ден отборът по лакрос се превръщаше все повече в нещо като университетско братство.

— Здрасти — каза леко объркано Ариа. — Как си?

Ръцете на Майк изглеждаха като заварени за хълбоците му. Подигравателната усмивка на лицето му показваше, че не е склонен да разменя учтивости.

— Чух, че вече живееш при татко.

— Като последно убежище — бързо каза Ариа. — Двамата с Шон скъсахме.

Майк присви сините си очи.

— Знам, и това разбрах.

Ариа отстъпи назад изненадана. Майк не знаеше за Езра, нали?

— Просто исках да ти кажа, че двамата с татко се заслужавате един друг — изстреля Майк, като рязко се извъртя и едва не се сблъска с едно момиче в униформа на мажоретка. — До после.

— Майк, почакай! — извика Ариа. — Всичко ще се оправи, обещавам!

Но той просто продължи да върви. Предишната седмица Майк бе разбрал, че цели три години Ариа е знаела за връзката на баща му. Външно се държеше твърдо и приемаше хладнокръвно раздялата на родителите си. Играеше лакрос, подхвърляше мръснишки коментари към момичетата и се опитваше да се държи хулигански, като съотборниците си, по коридорите. Но Майк беше като песен на Бьорк весел и забавен на повърхността, но врящ и кипящ от противоречия и болка. Не можеше да си представи какво би си помислил Майк, когато разбере, че Байрън и Мередит се канят да се женят.

Тя въздъхна тежко и продължи да крачи към изхода. Изведнъж забеляза някаква фигура, облечена с костюм в три части, която се взираше в нея от другия край на коридора.

— Отивате ли някъде, госпожице Монтгомъри? — попита директорът Епълтън.

Ариа примигна и лицето й пламна. Не беше виждала Епълтън откакто Шон беше разказал на целия персонал в „Роузууд дей“ за Езра. Но Епълтън всъщност не изглеждаше ядосан — а по-скоро… нервен. Сякаш Ариа бе някой, с когото трябва да се държи много, много деликатно. Тя се опита да скрие усмивката си. Сигурно на Епълтън и се искаше Ариа да ползва жалба срещу Езра или въобще да споменава за случилото се. Това би привлякло нежелано внимание към училището, а „Роузууд дей“ не можеше да си позволи това.

Ариа се обърна към него, изпълнена със самочувствие.

— Трябва да отида на едно място — натърти тя.

Бягането от часове не се толерираше в „Роузууд дей“, но Епълтън не направи нищо, за да я спре. Може би бъркотията с Езра все пак беше довела до нещо хубаво.