Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
— Тогава ще подпишем споразумение. Обещавам, че условията ще те удовлетворят. Понякога човек трябва да откликва по важни поводи или да се изправи пред болката от разочарованието на приятел.
Заплахата беше недвусмислена. Чен Бода вече бе взел решението. Уили се вгледа в очите му и след минута кимна.
На другата сутрин лимузината отново взе Уили. Този път „Петте океана“ не беше в колата. Уо Лап Лин пътува сам. Автомобилът мина през внушителната яркочервена порта на градината „Зон Нан Хай“ и покрай четиримата войници от Червената армия, които постоянно я пазеха.
Посрещна го Чен Бода. Двамата тръгнаха по моравата в двора към съвършено оформеното езеро. В средата имаше остров, на който се издигаше скромна, но елегантна пагода, където под стража бе живял император Куанг-Су след неуспешния опит за преврат, така наречените „Стоте дни“ през 1898 до смъртта си през 1908 година. Куанг-Су се бе опитал да демократизира Китай и бе заплатил жестока цена. Съветниците му бяха обезглавени или избягаха от Китай. Той бе затворен като птица в клетка до края на живота си.
Уили и Чен Бода минаха по дървения мост и се приближиха до пагодата. Там на една пейка ги чакаше новият президент на Китай. Беше облечен в черен костюм, колосана бяла риза и черна вратовръзка. Уо Лап Лин знаеше, че с разрастването на китайската икономика един ден този човек ще стане най-могъщият мъж в света, но сега му се виждаше странно безличен. Беше висок, с безизразно лице, изпъкнало чело и носеше тежки очила с черни рамки. Чен Бода изостана и направи знак на Уили да пристъпи напред. От полегатите покривни греди на пагодата висяха два красиви ръкописа, изработени от самия император Куанг-Су по време на изгнанието му тук. На единия пишеше: „Свел покорно глава пред небето, аз гледам Синьото езеро“ — метафора на надеждата и свободата, които ще дойдат с благословията на Буда. На другия ръкопис пишеше: „Десет хиляди години не са достатъчни, за да покажеш уважението си към добрия родител“. Това беше безуспешен опит да спечели благосклонността на ужасната възрастна вдовица императрица Цу-Хси, която бе предотвратила опита за преврат и бе затворила императора.
Президентът на Китай се изправи и се случи нещо странно. Той изведнъж стана по-едър и властен, сякаш олицетворяваше ново начало. Уо Лап Лин осъзна, че е бил глупав да не забележи това. Новото му обществено положение го порази с величието си, когато се озова пред държавния глава на най-могъщата страна в света, каквато скоро щеше да стане Китай. Въпреки богатството и влиянието си досега Уо Лап Лин бе само престъпник. Гризеше краищата на света и откъсваше малки парчета плът. Хранеше се добре, но се криеше от истинската си съдба. Когато Китай поемеше ролята си на световен лидер, той можеше да се издигне високо. Политиците бяха вечният му враг… Британските власти бяха предприели атака срещу триадата му Хонконг. Но сега британците ги нямаше и господстваха нови правила. Уили вече можеше да организира атаките. Той усети как тигърът под него трепна, изгарящ от желание да подгони новата жертва. Погледна властния мъж пред себе си. Знаеше, че този човек може мигновено да го преобрази от просяк в принц. Откакто беше момче от улиците на Цзюлун и могъщият Бяло ветрило го покани да стане член на триадата, Уили не бе изпитвал такъв респект пред друго човешко същество. Той стоеше с наведена глава и чакаше.
— Няма прогрес без стабилност и единство — каза президентът, намеквайки, че настоящите политически системи на Китай и Хонконг трябва да останат непроменени.
— Жълтата река тече хиляди километри, но накрая стига до морето — рече Уили. Гласът му потъна във величието на мига. Жълтата река беше символ на мощен Китай.
Политикът кимна и добави:
— Но не забравяй, че в твърде чистите води не се лови риба.
Уили отдавна мислеше така. Корупцията беше торът в градината му.
Президентът на Китай протегна ръка на Уо Лап Лин, сетне отстъпи назад, показвайки, че срещата е приключила.
Уили беше роден в смърдящото гето на Цзюлун. Сега се намираше на остров, някога бил дом на император. Той се обърна и тръгна. Двамата с Чен Бода спряха за миг от другата страна на моста. Уили не искаше този миг да отлита. Сега имаше нови амбиции и цели. Накрая Чен Бода го хвана за лакътя и го поведе из великолепната градина.