Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
— Така ли? — попита Рей и остави вестника. — Защо?
— Мъжът, който я е намерил, е Уилър Касиди, братът на онзи, чиято къща са ограбвали. Същият, който е пречукал двама от бандитите.
Той се надигна и свали краката си от бюрото.
— Никой не ми е казал, че Уилър е намерил тялото на Анджи Уонг. Той не спомена нищо снощи. Разбира се, беше изпаднал в шок.
— И не беше записано в компютъра — отбеляза Таниша.
— Това е още една основателна причина да ми дадеш случая Уонг.
— Виж какво, Рей, не искам да се караме за това. Според указанията на отдела всичко, което произлиза от едно убийство, е под прекия контрол на първия детектив, отишъл на местопрестъплението. И това съм аз.
Рей стана и я погледна в очите.
— Да, така е, но ако случаите наистина са свързани, имаме два обира, трима застреляни и едно убийство за назидание, извършени за двайсет и четири часа. Няма да стигнеш доникъде, защото никой няма да иска да говори с теб. Снощи се опитах да ти го кажа, а ти ме нарече едва ли не расист. Мястото ти не е в този отдел. И двамата знаем защо те прехвърлиха тук. Вината не е моя. Но ако си научила нещо от книгите за азиатските култури, които постоянно четеш, би трябвало да знаеш как стоят нещата.
— Съжалявам за снощи, Рей. Онзи плъх наистина ме разстрои. Знам, че ми е нужна помощ, но трябва да ми позволиш поне да работя с теб. Двата случая са свързани. Не можеш да ме изолираш. — Тя знаеше, че ако тримата убити китайци в къщата на Прескот Касиди са нелегални имигранти и бандити от „Бамбуковия дракон“, информацията ще бъде оскъдна. Беше й необходим човек като Рей, който свободно говори десетките китайски диалекти. Таниша виждаше, че той е на път да се съгласи, затова реши да му каже нещо, с което да му помогне да го стори по-бързо. — Занесох плъха в кварталния магазин за домашни любимци. Собственикът Дон разбира от редки видове. Каза ми, че това е неокосмен плъх къртица. Родината му е Етиопия и Сомалия. Научното му име е Heterocepfhalus glaber.
— Звучи като венерическа болест.
— Е, за Анджи Уонг наистина е било така. Повечето са били пренесени в Съединените щати от Хонконг… Нелегален износ за магазините за домашни любимци. Тези плъхове живеят в тесни тунели под земята, и могат да издържат дълго време почти без въздух, което ги прави идеални за този вид мъчение.
Рей си записа всички тези данни.
— А що се отнася до факта, че са го сложили във влагалището й… Снощи прочетох, че това е древно китайско мъчение. Било е забравено, но наскоро са започнали да го практикуват отново. Ченгетата от Кралската полиция в Хонконг са виждали такива случаи в стария Град на стените в Цзюлун през последните няколко години, преди Хонконг да бъде върнат на Китай. По всичко личи, че в Града на стените е царяло пълно безвластие, докато е бил британска собственост. Станали са някои доста странни неща.
Рей вдигна глава и я погледна, но не каза нищо. Лицето му беше безизразно като на закоравял покерджия, в очите му се четеше незаинтересованост.
— Къщата на Касиди явно не е била ограбена — продължи Таниша, — а претърсена като дома на Анджи Уонг. Онези типове са търсели нещо. Съвпадението е твърде очебийно.
— Добре, Тиша, ще работим заедно по случая. Но засега, за да не смесваме нещата, ще ги разследваме поотделно. Щом реши, че са свързани, лейтенантът ще трябва да информира отдел „Тежки престъпления“ и тук ще нахлуе цял взвод от каубои от Паркър Сентър, които ще оберат лаврите, а ние с теб ще останем с пръст в устата.
— Съгласна съм — каза тя.
Рей неочаквано й протегна ръка и Таниша без колебание я стисна.
И така, в десет сутринта Таниша Уилямс и Рей Фонг се озоваха в болничната стая на Уилър Касиди и го завариха да се кара с майка си. Тя беше на около шейсет и пет години и невероятно красива. Беше облечена в официална рокля на Живанши и носеше огърлица от перли. Току-що бе взела от Уилър плоско сребърно шише и го държеше обвинително, когато детективите влязоха.
— Стаята е частна — заяви възрастната жена. — Разговорът ни е личен.
— Детектив Фонг и детектив Уилямс. Имаме въпроси за снощния инцидент — каза Рей и й показа полицейската значка и картата си за самоличност.
— Кога ще свърши всичко това? — възмутено въздъхна жената, остави плоското шише на нощното шкафче, приближи се до прозореца и погледна навън.
Таниша разбра, че жената е много напрегната. А от приликата й с Уилър се досети, че е майка му.