Да яхнеш Змията

— Сигурно не говорите сериозно — прекъсна го тя. — Имате ли представа какви клиенти и какви политически връзки имаше той? Прескот ръководеше новата предизборна кампания на Клинтън. Бил и Хилъри го поканиха два пъти в Белия дом. Той беше член на Комисията по международни търговски връзки към президента.

— Похвално — с раздразнение отбеляза Рей.

— Госпожо Касиди, искам да ми кажете името на лекаря, който ще прави аутопсия на Прескот — обади се Таниша.

— Няма да има аутопсия — отговори Катрин. — Дежурният лекар в болницата, който е приел тялото, е преценил, че смъртта е настъпила следствие на сърдечен удар. Мнението му беше потвърдено и от личния лекар на Прескот. Той имаше високо кръвно налягане. Не виждаме причина да обезобразяват тялото преди погребението, затова отказахме да правят аутопсия.

— При дадените обстоятелства не смятате ли, че би било добра идея да се уверите, че смъртта е настъпила по естествен път? — попита детективката.

— Не. Прескот почина от сърдечен удар. Ако обичате, напуснете стаята, иначе ще вдигна скандал — заплаши ги възрастната жена.

— Налага се да поискам аутопсия — настоя Таниша. — Госпожо Касиди, знам, че сте разстроена…

— Нима? Знаете ли какво е да загубите син? Син, който имаше прекрасно бъдеще? Син, който показа отлични умения в професията си и в живота… — Катрин всеки момент щеше да избухне в сълзи. — Знаете ли какво е да ви го отнемат ей така, изведнъж? И сетне полицията да намеква, че има нещо непочтено?

Таниша си спомни ъгъла на улицата в родния си квартал. В главата й отекнаха нейните викове, докато гледаше как животът гасне в очите на сестричката й. Гласът на Катрин Касиди я накара да се върне в настоящето.

— Веднага излезте оттук — нареди тя.

Разпитът се провали. Уилър беше полупиян, а майка му — изпаднала в истерия. Таниша реши да разговаря с Уилър по-късно. Кимна на Рей и докато двамата се извиняваха, раненият лениво им махна. И точно тогава тя се сети къде го бе виждала. Беше последна година студентка по криминология в университета в Лос Анджелис. Колегите й я убедиха да отиде на футболен мач между отбора на университета на Южна Калифорния и отбора на техния университет. Имаха един билет повече, пък и тя се нуждаеше от почивка след всекидневния дванайсетчасов маратон на учене, затова се съгласи. В полувремето някакъв откачен докара боядисания си в яркочервено и златисто фолксваген в южния сектор на стадиона и ги заля с бира. Изцапа синята й копринена блуза. Сетне охраната го подгони, изкара го от колата и го арестува.

— Кучи син — измърмори тя, когато тръгнаха към асансьора.

— Какво каза? — попита Рей.

— Нищо.

— Е, какво мислиш?

Таниша мислеше за футболния мач преди петнайсет години. Спомни си как пияният шегаджия се смееше, докато обикаляше с колата в средата на терена, а двайсетина ченгета тичаха подир нея. Беше съсипал най-хубавата й копринена блуза. Тя нямаше пари да си купи друга. Тогава не можеше да разбере хора като Уилър Касиди и още продължаваше да мисли, че шегата му беше твърде безвкусна. После обаче се сети за болката в очите му преди няколко минути, когато майка му възхваляваше покойния си син и изразяваше презрението си към живия.