Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Бе изстрелял всичките си патрони, но продължаваше да натиска спусъка като обезумял, като още лежеше на пода. Накрая осъзна, че го прави инстинктивно, и спря.
Тишината беше потискаща. Сетне чу викове навън, още два изстрела и отново настъпи тишина. Външната врата се отвори и мъжки глас извика:
— Господин Касиди! Полиция! Добре ли сте?
— Раниха ме, но мисля, че съм добре — опита се да отвърне той, но гласът му не беше по-силен от шепот. Виеше му се свят и чувстваше слабост.
По стълбите се чуха стъпки.
„Добра операция“ — гордо рече лейтенант Кейл Маккой.
„Какви ги дрънкаш, селянино с охранен с царевица задник? — изхленчи Шегаджията. — Едва не ни убиха.“
Преди ченгето да стигне до него, Уилър изпадна в шок.
8.
Градината на Уили
Ли Си-Тонг не слезе от черната лимузина с червеното знаме. Беше твърде дебел и усилието да се измъкне от колата и да се качи по стъпалата на хотел „Кун Лун“ не си заслужаваше признателността, която би могъл да получи. Остана в лимузината със спуснати червени пердета на прозорците. Коремът му притискаше диафрагмата и той се задъхваше. Беше денят преди китайската Нова година и подходящ момент за срещата, която след малко щеше да се състои. Ли Си-Тонг беше убеден, че тази среща ще определи политическото бъдеще на Хонконг.
Хотел „Кун Лун“ беше голям и с красиви орнаменти. В ъглите му се издигаха изящно изваяни позлатени пагоди. Намираше се в източната част на Пекин. Всеки знаеше, че негласният собственик на хотела е китайската Служба за обществена сигурност — изисканото име на държавната милиция, която печелеше луди пари от хотела.
Водачът на Триадата от Хонконг взе мъдро решение, когато избра „Кун Лун“. Ли Си-Тонг беше принуден да промени мнението си за него, защото изборът показа деликатно разбиране за Гуан-Си. Гостът от Хонконг можеше да предпочете изискания хотел „Палис“ в центъра на Пекин, защото неговият негласен собственик беше Народоосвободителната армия. И в двата хотела щеше да бъде политически престижно.
Срещата, която след малко щеше да се състои, беше с Чен Бода, председателя на Китайската комунистическа военна комисия и следователно шеф на Бюрото за обществена сигурност.
Ли Си-Тонг беше бивш кмет на Пекин. Беше се пенсионирал по здравословни причини, но Чен Бода често го викаше да му възлага специални задачи, включващи придружаването и настаняването на важни гости. Ли Си-Тонг беше забавен или поне по-рано беше такъв, преди чудовищно големият му корем да го направи раздразнителен. Прякорът му беше „Петте океана“ заради огромните количества огнен „Мао Тай“, които поглъщаше.
Изведнъж вратата на лимузината с червеното знаме се отвори и Уили Уо Лап Лин се качи в колата.
Лин изглеждаше в изненадващо добра форма. През 1994 година той беше съсухрен старец с нефункциониращи бъбреци и жълтеникавосив цвят на лицето. Сега седемдесет и три годишният водач на триадата изглеждаше прероден, стегнат и имаше грижливо подстригани бели коси и румено лице.
Двамата мъже само се поздравиха. Колата потегли по оживените улици на Пекин и те се заслушаха в смесицата от звуци — приглушеното бръмчене на двигателя, плющенето на червеното знаме и затрудненото дишане на Ли Си-Тонг.
Срещата щеше да се състои в луксозния ресторант на двайсет и петия етаж в сградата на ККМТИ, намираща се на авеню „Чан Ан“, „Вечен мир“. Уили Уо Лап знаеше, че инициалите ККМТИ означават Китайска корпорация за международна търговия и индустрия. ККМТИ имаше множество връзки с „Поли Индъстрис“ — търговската ръка на Народоосвободителната армия — и вършеше доходен бизнес, продавайки оръжие на всеки. Освен това „Поли Индъстрис“ почти сама бе създала пазара на руско оръжие след разпадането на Съветския съюз. Уили усети, че продажбите на руски ядрени оръжия ще бъдат страшно печеливши, и от няколко месеца чрез „Поли Индъстрис“ се опитваше да купи куфарчета с руски бомби. Носеше се слух, че от руските военни складове са изчезнали стотина от онези леснопреносими ядрени оръжия и той беше на път да сключи сделка за покупката на десет от тях. „Поли Индъстрис“ вече доставяше руските автоматични оръжия, които триадата на Уили продаваше на чернокожите младежки банди в Америка.