Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
— Достатъчно! — Тайсхрен пристъпи към Хеърлок и той се вкопани в стола си, с блеснали очи.
Фенерите бяха загаснали. Калът изтри с кърпата сълзите от бузите си.
„Сила, в името на Гуглата. Главата ми сякаш ще се пръсне!“
— Добре — прошепна Хеърлок. — Да сложим всичко на масата. Сигурен съм, че Върховният юмрук ще ти бъде много благодарен, ако разсееш всичките му подозрения. Да опростим нещата, стари приятелю.
Татърсейл погледна Дужек. Лицето на командира беше помръкнало, острите му присвити очи се бяха приковали в Тайсхрен. Личеше, че мисли напрегнато.
Калът се наведе към нея.
— Какво в името на Гуглата става тук, Сейл?
— Представа нямам — прошепна му тя. — Но доста се нажежи. — Отговорът прозвуча лековато, но умът й бясно се вихреше около студения възел на страха. Хеърлок си беше имал работа с империята много по-дълго от нея… както и от Калът. Беше един от магьосниците, сражавали се срещу малазанците в Седемте града, преди да падне Ейрън и да бъде разбит Свещеният Фалад, преди да му дадат избора или да умре, или да служи на новите господари. Беше се включил в кадъра на Втора при Пан’поцун… също като Дужек беше там със старата гвардия на императора, когато плъзнаха първите змии на узурпацията, в деня, в който с измяна брутално беше убит Първият меч на империята. Хеърлок знаеше нещо. Но какво?
— Добре — провлече Дужек, — чака ни работа. Да се залавяме с нея.
Татърсейл въздъхна. Стария Еднорък с неговата вечна работа. Погледна го крадешком. Познаваше го добре, не като приятел — Дужек нямаше приятели, — но като най-добрият военен ум, останал в империята. Ако, както току-що беше намекнал Хеърлок, спрямо Върховния юмрук се извършваше измяна — от някого, от някъде, и ако Тайсхрен беше съучастник… „Ние сме приведен клон — бе казал веднъж Калът за Войнството на Едноръкия — и внимавай, когато империята се прекърши. Войници от Седемте града, затворени в килера призраци на завладените, но несъкрушими…“
Тайсхрен махна към нея и останалите магове. Татърсейл се надигна, също и Калът. Хеърлок остана седнал, затворил очи като заспал.
Калът се обърна към Дужек.
— Все пак, нещо за преместването ми?
— По-късно — изпръхтя Върховният юмрук. — Канцеларщината е цял кошмар, когато си само с една ръка. — Огледа кадъра си и понечи да заговори, но Калът го изпревари.
— Аномандарис.
Очите на Хеърлок се отвориха рязко и се спряха самодоволно на Тайсхрен.
— А-ха — наруши той тишината, последвала едничката дума на Калът. — Разбира се. И още трима Върховни магове. Само трима?
Татърсейл се взря в пребледнялото, вкочанено лице на Дужек.
— Поемата — промълви тя. — Сега си я спомних.
Калът подхвана следващите стихове:
Татърсейл продължи:
Всички се бяха вторачили в Татърсейл, докато последните й думи заглъхваха.
— Събудил се е, изглежда — промълви тя с пресъхнала уста. — „Аномандарис“, епическата поема на Фишър Кел Тат.
Хеърлок бавно се надигна и пристъпи срещу Тайсхрен.
— Аномандър Рейк, Повелителят на Тайст Андий, които са душите на Беззвездната нощ. Рейк, Гривата на хаоса. Това е Лунният господар и ти тикаш срещу него четирима Върховни магове и само едно кадрово ядро.
По гладкото чело на Тайсхрен вече бяха избили капчици пот.
— Тайст Андий — заговори той с равен глас — не са като нас. За вас може да изглеждат непредсказуеми, но не са. Просто са различни. Те нямат своя кауза. Просто се местят от една човешка драма на друга. Наистина ли мислиш, че Аномандър Рейк ще остане и ще се бие?
— Каладън Бруд отстъпвал ли е някога? — сряза го Хеърлок.
— Той не е Тайст Андий, Хеърлок. Той е човек… според някои с баргастка кръв, но все пак няма нищо общо с Древната кръв, нито с нейния нрав.
— Разчиташ на това, че Рейк ще измени на чародеите на Пейл — каза Татърсейл. — Ще измени на сключения с тях договор.
— Рискът не е толкова прекомерен, колкото изглежда — отвърна Върховният маг. — Белурдан е направил проучване в Дженабарис, магьоснице. Открити са няколко нови ръкописа на „Безумството на Готос“ в една планинска твърдина, отвъд Леса на Черния пес. В писанията се съдържат разсъждения за Тайст Андий и за други народи от Древния век. И не забравяйте, Лунният къс вече се е оттеглял от пряк сблъсък с империята.